Всеки лидер, който иска да спечели мнозинството на своя страна, посочва очевидни проблеми за обществото като корупция, неработеща съдебна система, олигархия, която управлява зад кулисите.

Въпросът е какво следва, какво ще предложи този лидер. Дали ще посочи път, някаква идеология, национална кауза или… ще седне на трона като самопровъзгласил се владетел, който може да си върши, каквото поиска и с когото поиска. 

Като християнин мен ме притеснява внезапната поява на “спасители”, които знаят решенията на всичките световни проблеми и обещават гръмки неща пред последователите си. Много е примамлива психологията на назоваването на проблемите, без да им се даде конкретно решение или път за възстановяване. И това е нужно да осъзнаем по-бързо, ако искаме да останем неупотребени от политически интереси. 

Партиите на статуквото у нас разчитат на принципа “човека-партия”.

Без “Вожда” конкретната политическа сила просто няма лице, идентичността ѝ умира, защото всичките качества на партията свършват до качествата на нейния лидер. 

Не искам обаче този текст да е чисто политически. Мен ме притеснява най-вече психологията, която стои зад тези процеси. Защото показва обществени нагласи, които при определено стечение на обстоятелствата биха повлекли със себе си лавина от неприятни последици.

Каква е разликата между добрия човек, между управника, който се грижи с любов за народа си и злодея, който се ражда от дълбините на човешката извратеност, като повлича след себе си стотици хиляди, а милиони оставя по незнайни могили и обраснали гробища?

Хитлер е дошъл на власт с обещание, че ще издигне германската нация. Че ще я избави от анархията, в която немското общество потъва след края на Първата световна война. А когато неговата партия реално идва на власт, в рамките на няколко години започват репресиите срещу всичко, което е против идеологията на националсоциализма. Зверствата срещу евреите по време на Холокоста дори нямат нужда от коментар. Всеки нормален човек ще разбере, че има нещо сбъркано поначало в идея, която ражда единствено и само смърт. 

Затова е важно още в зародиш да „разпознаваме духовете“, както призовава св. евангелист Йоан Богослов. Тоталитарният водач, диктаторът си проличава не само с популистки изказвания, но и с призиви за саморазправа с „враговете на народа“, за посочването на „врагове“ и „предатели“ между хората в едно общество, за стигматизирането като „вредни“ на малцинствени групи, за отнемане свободата на словото и завладяването на медиите… 

Не е нужно да стигаме до сценарий със своеобразен български Холокост, за да се плеснем по челото и да кажем: о, сбърках!

Ако се стигне до кръв, вече ще е късно. 

Важно е да възпитаваме в себе си, в децата си дух на толерантност, да им покажем вкуса на свободата, за да я заобичат и да я припознаят като своя ценност. Свободният и обичащият човек с приказки за величие на нацията не можеш да излъжеш. За него е много по-важно развитието на гражданското общество, ползотворното сътрудничество с останалите народи и държави, равенството и останалите права на човека. 

Границата между злото и доброто като базисно усещане е заложена дълбоко във всеки човек. Обаче, с колкото повече пластове на користолюбие и горделивост заглушаваш съвестта си, толкова по-непонятна и трудно различима ще става тази граница за теб. 

Злото се опитва да те убеди, че няма добро и зло.

Има само сила и такива, които са слаби да ѝ се подчинят

– така Волдемор изкушава Хари в една известна поредица от детски книжки. 

В света, в който живеем, е все по-трудно да се ориентираш кое е правилно, кое – грешно, кое е истина, кое – лъжа. Но доброто и злото се познават по техните плодове.