Министър-председателят Росен Желязков подаде оставка под натиска на площада. Масовите протести определено взеха страха на политиците и ги накараха да подвият опашки и да побегнат в различнични посоки. А сега какво?
Над 100 хиляди протестиращи в „сърцето“ на София. Протестът от 10 декември 2025 г., по всичко личи, счупи 30-годишен рекорд. Бюджет’2026 „дръпна спусъка“ и недоволството избухна като бомба със закъснител и „завлече“ първата си жертва – Росен Желязков. Да, правителството подаде оставка под натиска на протестиращите, но какво означва това за държавата през идната година?
На избори – не пак, а отново
Последните години изборите се превърнаха в ритуал. Не, това не е най-точната дума, тъй като масово не се гласува. По-скоро – в досадно дежа вю, на което повечето българи не обръщат внимание. До определена степен точно тази ниска избирателна активност ни тласна до сегашната позиция.
Формиране на правителството? Невъзможно! Избор на шеф на Народното събрание? Непосилно! И, както се вижда – дори да се стигне до някакъв компромисен избор, той не устоява дълго.
Досега „властовата въртележка“ сякаш не представляваше особен проблем. Но до дни ще настъпи истински преломен момент. Момент, който неизбежно ще усложни живота много българи. Съдбовен миг – влизането на България в Еврозоната.
Моментът, в който България се нуждае от най-силното (или поне – стабилното) правителство се случват тези политически размирници, които, малко или много, ще натежат при този преход.
Зимата иде
„Триумфалният“ миг носи ехото на миналото – мирише на Луканова зима. Обстоятелствата доста си приличат – заплаха от криза за бензин, икономическа несигурност (много вероятна заради промяната на валутата), политическа нестабилност. Това е един от най-критичните моменти от безкрайно проточилия се Преход в България. Истинска повратна точка.
И макар „победата на площада“ да носи оптимизъм – за по-добро бъдеще извън клопката на корупцията – нима някой може да ни го гарантира?
Политиците се страхуват. Склонни са да се съгласят на всичко преди ситуацията да излезе извън контрол. Оставката ще задоволи част от обществото. Но може ли тя да гарантира тази сигурност, това „прочистване“, което се желае?
Това не е първата оставка на правителство, доминирано от ГЕРБ. Един порочен кръговрат – „Хората не ни искат„, хаос, спасители на народа. Докога?
Може ли да се каже, че този път избирателната активност ще бъде по-голяма? Ако се предприеме първата крачка и държавата започне да функционира като действителна демокрация, а не като „плячка“ за олигарски, може би най-сетне ще започне истинската борба с корупцията.
Това, което се случва през този месец е прелюдия. Истинската битка все още не е започнала.
Ще има ли спасители и този път?
Ще се разпадне ли формацията „Борисов-Пеевски“ или сега ще се изтеглят зад кулисите, докато настъпи поредната криза, от която те ще ни „избавят“?
Протестите поставят само начало – ако се очаква краен резултат – край на корупцията, има още значително много работа. За какво е оставката, ако на изборите отново бъдат избрани? Защо е недоволството, ако бъде потушено толкова лесно?
България днес е по-силна, отколкото по времето на Андрей Луканов. Държавата – макар и с нестабилно управление, функционираше нормално тези няколко години. Дали същото ще се случи след новите избори, заедно с всички останали предизвикателства, пред които се изправяме?
Само времето може да покаже.
Но сега – българите показаха, че са готови да се борят за демокрацията. Дори и да има криза от типа на 90-те, те са готови да да я извоюват и бранят.
А какво по-обнадеждаващо от това?
Z Generation 