Добротата и съпричастността все още присъстват в обществото ни. Трогателният жест на семейството на 45-годишен мъж да дари органите му и даде шанс за живот на трима пациенти ни го доказа. Общото състояние на тримата е добро, а благодарение на смелото решение на близките в историята на Военномедицинска академия (ВМА) на 13 ноември 2025 г. за първи път бе извършени бъбречни трансплантации.

Система, основана на добра воля без закон

Случаят поставя и на дневен ред болезнения въпрос за малкия брой донори и трансплантации у нас. В България действа т.нар. „съгласие по подразбиране“. Какво предполага то? Че всеки може да бъде донор, стига да не е декларирал изрично несъгласие в здравната си книжа и да няма отказ от страна на близките му. У нас съществува и т.нар. „Донорска карта“, разработена в рамките на Националната кампания в подкрепа на донорството и трансплантациите. Тя обаче няма юридическа стойност, а има тежест пред роднините, чиято е последната дума в случай, че донорът изпадне в състояние на мозъчна смърт.

Европа – ясни правила и работещи системи

За сравнение, в европейски държави като Германия и Швейцария правилата са стриктно регламентирани – има ясни закони, насоки и институции, които следят за всеки етап от процеса, гарантирайки прозрачност и доверие. В Германия, която се слави с тежката си бюрокрация и бавните си административни процеси,  всеки гражданин може да попълни онлайн формуляр и да даде съгласието си да бъде донор. Действие, отнемащо няколко минути, но връщайки някого към живот.

Там, където желанието е закон

Швейцария също модернизира системата си и от 2027 година преминава към модел на предполагаемо съгласие – всеки, който не желае да бъде донор, ще трябва изрично да го заяви. Този подход отдавна се прилага в Испания, която още от 1979 година работи по същата система и последователно постига най-високите нива на донорство в света. Освен законодателния модел, важен фактор за успеха ѝ е и силният фокус върху грижите в края на живота, които улесняват и приоритизират възможността за даряване на органи.

Кога и ние?

Донорската ситуация от 13 ноември е пример за безкористност, смелост и проява на съчувствие – за способността на едно семейство, изправено пред най-тежката загуба, да превърне болката си в шанс за живот за други. Този жест обаче все още е изключение в България – обществото ни сякаш не е информирано достатъчно, а макар и регулации да не липсват. 

В много държави вече са доказали, че промяната не само е възможна, но носи и незабавни резултати — повече спасени животи, повече надежда и подкрепа. Въпрос на време и инициатива от всички нас е и в България да има адекват информационна кампания за донорството. Защото даряването на органи не трябва да бъде чудо, а естествен акт на съпричастност.