Съжаляваме, че стана жертва на човешката нечовечност. Съжаляваме, че животът ти приключи под гумите на лекарска кола. Съжаляваме, че ти бе цената на нашето „нормално“. Съжаляваме, че попадна в измислената ни реалност.
Добре дошли в България – страната, в която бездушието е най-висшата форма на оцеляване, а беззаконието и страха обхващат всяко кътче на китната държава! Не се притеснявайте, ако сте объркани. Изисква се съвсем малко време, за да разберете. Правилата за живот са простички и стига да ги спазвате, много скоро ще свикнете.
Първо: единствено вашето лично мнение е правилно, затова трябва да го заявявате непрестанно на колкото се може повече места. Второ, въпреки правото на мнение, всъщност нямате право на глас и истински избор(и). Трето, компенсиращо предходното, винаги може да излеете гнева си върху някой по-слаб, независимо дали е дете, жена или животно. Не позволявайте на съвестта да се обажда. Кървавите следи ще се измият след време и само тези, които не спазват правилата ще си спомнят за тях. Но те не са фактор. Те са просто група от луди във вашия нормален свят.
Датата е 10 ноември. Денят, в който 29-годишният хирург Ненад Цоневски съзнателно прегазва куче в столичния квартал „Разсадника“. Тогава не си дава сметка, че само няколко часа по-късно деянието му ще бъде разпространено в цялото онлайн пространство. Видеото, на което лекарят минава през лежащото 14-годишно хъски Мая, се превърна в поредното доказателство за „нормалността“ на нехуманните. На тези, които се очаква да спасяват животи, да дават пример и с които се разминаваме ежедневно . Всъщност това не е първото куче, което блъска, но със сигурност ще бъде последното.
Различни организации за защита на животните се заеха със задачата да организират протести, с които да се иска справедливо наказание за Цоневски. Защото както той, така и хиляди други, не биха извършили престъпление, ако знаят, че след това ще има последствия. Тук настъпи и жестокият сблъсък между двете реалности – „нормалните“ срещу „ненормалните“.
Любителите на животните излязоха на мирен протест пред поликлиниката на ВМА (за да не пречат на работата в болницата), след което последва шествие до Националния дворец на културата. Така на 13 ноември стотици хора с насълзени очи и тръпнещи сърца се събраха, за да опитат още веднъж да променят безнадеждната реалност. Деца, възрастни, младежи и собственици на кучета заявиха „Няма да мълчим!“. Пропукването в добре познатото състояние на апатия разтърси послушниците. Та, нали уговорката е да премълчаваме болките си, предавайки ги на другите. Такива са правилата.
Реакциите, които последваха бяха повече от ужасяващи. Любителите на Facebook битките отново скочиха с озлобление срещу нарушителите на собствения им ред. Това ни кара да се замислим колко жестоки са станали играчите на „Живот в България“. Може би правилата са постигнали желания ефект, а може би просто се е получил един грандиозен бъг в човешкото съзнание. Изкривената представа за правда, която приема убийството на живо същество от друг вид като незначително е признак за съвсем ново ниво на нечовечност.
Протестите ще продължат, въпреки беграничните нападки от изпълнителните граждани. За това те трябва да бъдат сигурни. Днес жертвата бе Мая, преди 8 месеца бяха хилядите животни, които в продължение на 2 години Габриела Сашова и Красимир Георгиев бяха убивали за пари. Утре ще бъдем ние и близките ни – тези, които се противопоставят на третото правило (винаги може да излеете гнева си върху някой по-слаб, независимо дали е дете, жена или животно). И, за съжаление, това не е извадка от някой утопичен роман, а действителността, която допуснахме да се превърне в новото нормално.
Една надежда обаче осветява бъдещето. Тази на пробивите, на „бъговете“ в системата. Стотиците хиляди, които са готови да изгорят правилата, да престроят света и да построят нов в името на един погубен живот, са снопчето светлина. Да, вероятно няма да ги срещнете в коментарната секция на „ФейсСъд“, но бъдете сигурни, че благодарение на тях животът в българската симулацията е все още възможен.
И на всички тях в момента Мая размахва весело опашка. Защото за нея никога не е имало правила, а само и единствено любов. Надяваме се, че Ненад Цоневски ще може някога да усети чистотата на тази неподправена обич, за да осъзнае тежестта на извършеното.
Z Generation 