До определена възраст ни будят родителите ни, защото трябва да ставаме рано за училище, но сме още малки. В един момент обаче трябва сами да се събуждаме. Същият е случаят и с приспиването – родителите ни ни четат и седят до нас, докато заспим, а по-късно сами решаваме дали да си легнем, или съответно да седим будни цяла нощ.

Проблемът идва, когато след определен етап в живота си човек не е способен да се откъсне от своите „будители“ – той чака някой външен, който да му каже кога да се събуди и кога да заспи.

Трябва да се учим да се будим сами, но това е трудно, когато някой друг иска да ни приспи.

От политическа гледна точка, днес в България има повече „приспивачи“, отколкото будители – парадоксално, обаче, някои от тях обществото счита точно за обратното.

Има два вида приспиване:

чрез затрупване с несъществуващи проблеми или чрез успокояване – „не се притеснявай, ние ще се погрижим“.

В момента приспиването на обществото в България се проявява в разсейване от актуалните социални и политически теми чрез създаването на някакъв друг проблем. Подхваща се незначителна, но неудобна или неприятна за масовката тема (например темата за LGBT обществото), след което около нея се създава самият проблем (в случая „LGBT пропагандата в училищата).

Щом проблемът е достатъчно „популяризиран“, той се решава с популистки изказвания и някакви законопроекти. Всъщност не се случва нищо – първо, защото повечето закони в България се възприемат от хората като препоръки, и второ, защото истинската цел е печеленето на власт.

Другият вид приспиване е по-характерен за тоталитарното минало на страната. Партията се грижи за хората (като родител с болни амбиции за децата си), стига от тяхна страна да няма желание за развитие или инициатива (отклоняване от заповедите).

Днес нямаме хора като Васил Левски и Георги Раковски

но не се и налага, тъй като живеем в свободна страна. Будителството обаче има същата задача – да накара хората да вникнат в определена тема и да не хабят енергията си за несъществуващи проблеми.

Хората, които отделят време и енергия да говорят за съществуващ проблем, го правят напълно съзнателно, но будител днес може да бъде и съвсем обикновен човек и да не си дава сметка.

Достатъчно е да има желание да чете и да разбира прочетеното – въобще да има желание за постоянно придобиване на знания, предвид пренаситеността с информация, на която е подложен.

Всичко се свежда до собствените действия на човек в една такава среда – той решава кога да „спи“ и кога да се „събуди“.

Който е поел отговорност да се информира и да гледа „по-навътре“, може да се нарече будител – най-малкото, защото буди себе си.