САЩ наложи тежки санкции срещу най-големите петролни фирми в Русия, а управляващите у нас, които твърдят, че имат предварително изготвен план за действие, изглежда, че „пишат домашното си“ в междучасието преди часа.

България е изправена пред опасността да остане без горива. Или поне без такива на достъпни и конкурентни за пазара цени. След тежките американски санкции, наложени на руските петролни гиганти – „Роснефт“ и „Лукойл“ и техните дъщерни компании, целият световен енергиен пазар е в турбулентно състояние. Целта на санкциите е да се ограничи паричният поток към Русия, финансиращ продължаващата вече години агресия в Украйна. А какъв по-добър начин да нараниш икономиката на една държава, от това да ограничиш един от основните ѝ приходи?

Подобен ход обаче поставя България, наред с много други държави, пред нуждата да бъдат взети спешни мерки. Страната ни ще бъде сред най-тежко ударените от подобни ограничения, защото енергетиката ни е силно зависима от една от двете засегнати фирми – „Лукойл“. Руската компания притежава най-голямата петролна рафинерия в България, която е най-мощният производител на горива, както собственик на верига бензиностанции и други фирми за търговия с горива. Казано на прост език – най-голямата рафинерия на Балканския полуостров може да спре да работи след 21 ноември, а в страната да настъпи криза с горивата, когато резервите привършат и ако не бъдат взети адекватни и навременни мерки за справяне с извънредната ситуация.

Алтернативите пред страната ни са три. И те звучат така:

Америка да направи изключение

България може да изрази желанието си за т.нар. дерогация – изключение от санкциите, което да позволи пълно или частично освобождаване от тяхното действие. В момента на създаване на този материал правителството е дало информация, че се водят преговори с OFAC и Европейската комисия по този въпрос. Друг е въпросът ще бъдат ли удовлетворени подобни искания. Отправяйки поглед към съседна Сърбия и Унгария, то подобно развитие изглежда много малко вероятно. Все пак, те са в доста близки дипломатически отношения с администрацията на Доналд Тръмп, а ние си имаме само един Бойко Борисов, който ходи по официални обяди и лобира пред наследника на Тръмп за сваляне на санкциите по „Магнитски“ на свои хора, като именно в замяна предлага продажба на рафинерията в Бургас, както и на дял от „Турски поток“. Информация, която излезе не къде да е, а в еднo от най-авторитетни американски издания – Wall Street Journal. Впоследствие тя бе и частично призната от самия Борисов в кулоарите на парламента, където не отрече да е говорил за бившия финансов министър – Владислав Горанов, но бе категоричен, че за Пеевски и дума не е ставало.

Германия е пример за държава, която има възможността да се възползва от изключението, но това се случва по начин, който, за съжаление, за нас остава невъзможен. Управляващите могат да гарантират, че имат пряк контрол върху „Роснефт“ в Германия. Рафинериите, които се намират под германско държавно попечителство от 2022 г., са „откъснати“ от компанията майка и са от ключово значение за енергетиката на страната.

В този ред на мисли, предстои да се види развръзката на подобно действие на българското правителство, но не би било редно да имаме оптимистични очаквания към отговора от страна на САЩ. Какви са другите два хода, които са на масата за действие?

Назначаваме особен управител

България има правото да назначи особен управител на „Лукойл“ у нас – фигура, която да управлява компанията от името на държавата. За подобно действие съобщиха и представители на управляващата коалиция в неделя, но отново крайно решение няма, а от ГЕРБ призоваха да не се дава много информация, докато текат преговорите. Проблемът е, че назначаването се извършва именно от управляващите, което е пореден лост, чрез който може да се злоупотреби с власт. Но то си се случва навсякъде и сега, така че – колко му е да си затворим очите…

Продажба на чуждестранен инвеститор, независим от Кремъл

Третият сценарий е компанията да продаде активите си на инвеститор, независим от руско влияние. Компанията Gunvor е спрягана за главен кандидат за закупуване на международните активи на „Лукойл“. Проблемът е, че подобна сделка вероятно не би удовлетворила американците. В основата на възхода на компанията, която днес вече е глобален играч, стои руският олигарх Генадий Тимченко, много близък до Владимир Путин. Именно тези тесни политически връзки с Кремъл помагат на компанията в началото XXI век, като ѝ осигуряват привилегирован достъп до продукцията на държавни руски петролни гиганти като „Роснефт“.

Макар и той да е продал своя 43-процентен дял от Gunvor на съдружника си – шведския бизнесмен Торбьорн Тьорнквист, ден преди САЩ да наложи санкции на Тимченко заради анексирането на Крим през 2014 г., трудно бихме могли да заявим с убеденост, че руско влияние в компанията няма. Затова и подобна продажба може да не доведе до желания резултат. Както заяви журналистът Татяна Ваксберг, ситуацията може да бъде описана с израза „да го преместиш от левия в десния джоб“.

Важни решения по високите етажи

Освен всичко останало, българският парламент прие скоростна поправка в законодателството, което постави ДАНС на ключова позиция при решението за продажба на „Лукойл“. Такава може да бъде извършена само с одобрението на държавната структура, за която голяма част от опозицията твърди, че се управлява от Делян Пеевски. Тук трябва да бъде поставен и въпросът – ще има ли значение тази промяна или тя всъщност е била напразна. Другият неотложен въпрос е защо въпреки гръмките уверения, че България има резерви за поне 3 месеца напред, бяха приети извънредно нови промени, забраняващи износа на дизел, авиационно гориво и други нефтопродукти. Тепърва предстои да разберем какви стъпки ще предприеме държавата, за да се справи с назрелия проблем, ще допуснем ли да изпаднем в криза с горивата в следващите месеци или правителството ще може да се похвали с един от много редките казуси, в които е предотвратила тежката ситуация преди да е станало твърде късно.