За пореден път двата празника запалиха безплоден спор и „кървави войни“ във „Фейсбук“
Обикновено свързваме есента с последните топли дни от годината, цветните падащи листа и нежния полъх на вятъра. В целия свят хората украсяват домовете си с венци, клончета и… тикви. Въпросните тикви, които от години носят смут и повод за спорове в България. Е, вероятно тиквите върху раменете са много по-голям проблем, особено когато са издълбани и изпразнени от всякакво съдържание.
Става дума именно за дългогодишната битка „Хелоуин (денят преди Вси светии) срещу Деня на будителите“.
В последните десет години българските деца разбраха, че на 31 октомври могат да се преоблекат като любимите си герои, да излязат навън и да се впуснат в приключението, наречено „номер или лакомство“. Дали това е резултат от навлизането на стотиците американски филми, които интегрираха много от традициите на континента отвъд океана, или пък е поредното влияние на споделянето в интернет пространството? Каквато и да е причината, едно е ясно – децата се влюбиха в празника на бонбоните и шарените костюми.
Това беше чудесен повод за отклик на някои възрастни, които със здравите си патриотични наклонности скочиха срещу „чуждопоклонничеството“. Най-удобната позиция за атака беше да противопоставят два празника – нещо от типа „наше-чуждо“. Така истинските народозащитници скочиха срещу тази нередност, срещу това позорно петно върху българската идентичност и с телефон в ръка започнаха кървавите битки във „Фейсбук“.
Тази година продължителните битки за първи път излязоха извън границите на виртуалното пространство. Кметът на община Елин Пелин, Ивайло Симеонов, официално забрани празнуването на Хелоуин в рамките на общината.
В изявление пред БНТ той казва, че много шарените и понякога по-комерсиални и интересни за децата неща, могат да изместят фокуса на нашата история. Затова г-н Симеонов намира бърз и лесен начин за решаване на проблема, смятайки се за съвременен будител. Все пак забраната е висша форма на демокрацията.
Друга инициатива бе задействана в Благоевград, където мъже облечени като кукери демонстративно мачкаха и ритаха тикви по улиците, яздейки магарета и биейки тъпани. Явно това не се приема като нарушаване на народните традиции или отклоняване на вниманието от будителите. Можете да станете свидетели на явлението тук.
И така, докато едни обличат хелоуински костюми, други ритат тикви с българския флаг в ръка, съществува и третият тип хора – тихи, но действени. Тези, които с тъга наблюдават поредния повод за разделение на хората. Въпреки че често не знаем имената им, не гледаме лицата им в национален ефир и не подозираме за тяхното съществуване, те са сред нас и се борят да променят действителността.
Същите тези, които всеки ден разказват на децата си за героите на България, четат им книжки и ги учат да почитат миналото – но не само веднъж в годината. Може би техните деца са били вещици и принцеси на 31 октомври, но със сигурност на следващия ден са се събудили с цялата радост на света и са се почувствали горди, че са част от народа на Левски, Ботев и Хилендарски. Защото не са виновни тиквите на входната врата, а тези, които носим на раменете си.
Z Generation 