През последните седмици наблюдаваме една особена журналистическа родственост – ние, нашите, вашите, техните. Като на родова сбирка, всички се карат „На кого е нивата?“, само че форумът на спора не е масата в хола, а социалните мрежи. Нивата е „Преди обед“ и за „собствеността“ имат мнение всички.
В Threads, Instagram и Facebook – измежду прочувствени статуси и сторита с най-новия брънч спот в София – се прокрадва дуелът между Георги Тошев и Венета Райкова.
Конфликтът е между човекът на народа в телевизията (Венета Райкова, из статуса ѝ в Facebook) и човекът, който иска да върне народа в телевизията (Георги Тошев, из интервюто му в DW).
Ако анализираме ситуацията по линията на детерминизма, двамата биха се допълнили страхотно. Лайфстайл журналисти с години опит в телевизията, широка разпознаваемост, спорен имидж и очевидно сходни цели – една от най-разпознаваемите продукции на bTV да процъфтява. Тук обаче причинно-следствените връзки не сработват, защото още в началото се явява разногласие.
Според изявлението на медията:
Обновеният и настоящ формат на ежедневното токшоу, заедно с концепцията, рубриките и поканата към Венета Райкова, беше разработен също под творческото ръководство на г-н Тошев.
Според самия Георги Тошев:
… нямам нищо общо с г-жа Венета Райкова, нейните изблици по телевизията, темите и гостите, които дефилират в Преди обед по bTV от началото на сезона!
Сами трябва да изберем на кого да вярваме, защото никой не успява да ни даде систематизиран отговор. Темата, с всичките ѝ нюанси, несъмнено ще генерира трафик и/ или продажби, но може би е твърде чувствителна от колегиална перспектива, за да бъде анализирана обективно.
Медиите мултиплицират ефекта от скандала, подреждат хронологията му и не правят особени опити да разплитат, каквото и да е било.
Достигането до изводи намалява „срока на годност“ на медийния продукт, а потребителският поток трябва да се брани. В случая интересът към спора на създателите надмина интереса към създаваното. А медиите оставиха колегите да се разберат сами – като големи хора (с още по-голямо его).
Любопитно е обаче как при подобни ситуации обществеността се чувства причислена към личния спор. Чувството за справедливост се размива с чувството за принадлежност. Популярни лица от различни сфери заемат своята позиция, декларират своята правдивост и използват позицията си като пробойна към статус. Ниско и високо, комерс и авангард – всички те дистанцирани от действителните си значения, но замесени в ситуация, която bTV разреши афористично: Когато създателят на съдържанието генерира повече интерес от самото съдържание, нещо не е наред.
Вече нито Георги Тошев, нито Венета Райкова фигурират в екипа на телевизията и няма значение на чия страна си. Има значение, че мнението води до раздяла. Има значение, че когато е време да кредитираш някого, най-добре да кредитираш телевизията – не автора и не продуцента. Това възпитава и пасивността, прикрита зад свръхчувствителност и колегиалност в медиите.
Подобни диспути демонстрират, че „спорът за нивата“ най-накрая се разрешава от някого, който дори не е на масата в момента. Или поне не на масата, на която Венета Райкова и Георги Тошев спорят – в жълто или не в жълто – да си подписват предаването. Така де, бившето предаване…
Z Generation 