Карл Бушби тръгва пеша през 1998 г. от най-южната точка на Южна Америка и след като 27 години броди в студ и пек, прекосява пустини и океани, е на крачка от финала на приключението си в Европа. След като преди седмица премина и през България, британският авантюрист е все по-близо до това да завърши най-дългото пътешествие в историята на човечеството.
Карл Бушби е роден в Хъл, Великобритания, и произхожда от военно семейство с дълбоки традиции. Постъпва в британската армия като младши войник още на 16-годишна възраст и служи 12 години като военен парашутист.
В интервю за Българското национално радио той споделя:
В дивизията, в която служих, всичко беше свързано с фитнес, физическа издръжливост и тестване на човешките възможности.
Разказва още, че това е периодът, в който се отключват интересът и любовта му към приключенията.
Повратната точка в живота му пристига по пощата — с картичка от баща му, в която той описва възможността разстоянието от Лондон до Ню Йорк да бъде извървяно пеша по Беринговия сухоземен мост. Това бил липсващият елемент във вече зародената у Карл идея за околосветско пътешествие.
И така, на 1 ноември 1998 година Карл поема към най-голямото приключение в живота си. Мястото е Пунта Аренас, Чили – най-южната точка на Южна Америка. Там той започва своята обиколка на света, или т.нар. експедиция „Голиат“, която има едно условие – да не използва транспорт в никаква форма. Идеята е да прекоси земното кълбо пеша.
Пътят му е белязан от няколко важни момента.
След като прекосява Чили, Перу, Еквадор и Колумбия, се озовава на границата с Дариенския пролом. Това е област, известна като една от най-опасните в света. Проломът представлява гъста, труднопроходима, блатиста джунгла на границата между Колумбия и Панама. Освен затрудненията, които географският терен предлага, този пролом е известен още с контрабандисти и въоръжени сблъсъци между бунтовници и военни. В тези опасни условия Карл прекарва 50 дни като част от група, прекосявайки пролома. Той успява да се измъкне жив, но след това е задържан от панамски войници за 18 дни, преди да го освободят, разбирайки целта на пътуването му.
След като прекосява успешно и Северна Америка, през март 2006 година Бушби се сблъсква със следващото голямо предизвикателство — Беринговия проток. За да се прехвърли в Азия, той изчаква водите да замръзнат и заедно с френския авантюрист Димитри Кифер прекосяват разстоянието между двата континента за 14 дни. При влизането си в Сибир Карл отново е задържан — този път от руски гранични власти. Причината е влизане в държавата от неофициален пункт. Напредъкът на Бушби в Русия е забавен заради визови ограничения. Той трябва да напуска страната на всеки 90 дни, тъй като туристическата му виза му позволява да пребивава там само 90 дни в рамките на всеки 180 дни.
Приключенията са „в кръвта“ на Бушби Фото: Facebook
Приключението на Бушби търпи неколкократни откази за виза от страна на Русия, както и загуба на спонсори, но през 2014 година той успява да поднови своята експедиция.
Следват Монголия, Китай, Казахстан, Узбекистан и Туркменистан. Пътуването му отново е прекъснато преждевременно, тъй като не успява да получи виза за следващата страна — Иран. По същото време започва и COVID пандемията. През 2022 г. Бушби измисля план „Б“.
Това доведе до друг план, луд план, който беше реално да преплуваме Каспийско море, за да стигнем до Азербайджан, тъй като нямахме други останали възможности.
А как продължава пътешествието нататък:
Ние плувахме първо до Азербайджан, от Азербайджан ходих до Грузия, след това Турция и сега съм в България.
За първите си впечатления от България Карл разказва:
Има много планини и трафикът е много труден за справяне.
Споделя още, че бил спрян от полицията, която го инструктирала да слезе от автомагистрала „Марица“ и да използва второкласната пътна мрежа.
Как това ще повлияе на пътешествието:
Ситуацията сега е такава, че …аз знам, че стъпвам в Европа и тук има повече правила. Прекарах по-голямата, почти цялата част от пътуването си вървейки по магистрали. Това е най-безопасният и бърз начин за придвижване. Сега след като тази опция вече не съществува, моето пътуване през Европа ще бъде много по-трудно.
Очаква се да пристигне в родния си град Хъл, в Обединеното кралство, през септември 2026 година. Как се чувства от завръщането у дома след 27 години и какви са плановете му след това, разказва:
Малко е странно. На пътешествие с такъв мащаб се фокусираш върху малки цели, разделяш го ден за ден. Но предстои. Ще съм вкъщи следващата година. Аз имам и много други интереси. Моята друга страст е науката и ангажираността в тази сфера и бих се радвал това да е насоката, в която да прекарам остатъка от живота си.
В момента Бушби прекосява границата на България по пътя за своята следваща дестинация — Румъния.
Z Generation 