Войната вече не се води с оръжия, а с мита. Президентът на Съединените американски щати Доналд Тръмп, който нарича себе си „единственият способен да спаси Америка“, откри нов икономически фронт. Републиканецът отпразнува първите сто дни от втория си мандат с познатия лозунг: „Америка на първо място!“. Основното му оръжие са митата. Новите налози върху вносните стоки вече предизвикват напрежение в международната търговия и тревога сред съюзниците. Ще направят ли митата „Америка велика отново“ или просто по-самотна от всякога?

Първите пукнатини в глобалния ред се усещат в Европа – доскорошен стратегически партньор, който сега се оказва под прицела на американските мита. Отношенията между Европейския съюз и САЩ в условията на тази търговска ескалация се развиват с все по-осезаемо икономическо отдалечаване и разминаване в приоритетите. Много от водещите икономики на Стария континент разчитат на износ към американския пазар, особено в чувствителни сектори като автомобилостроене и фармацевтика.

В този контекст митата се превръщат не просто в икономическа бариера, а в инструмент с по-дълбоки последствия за външната и вътрешната стабилност на съюза. Вместо автоматично да отговаря със същите мерки, Европа е изправена пред избор да намери по-дългосрочни и устойчиви решения, които не само да защитят настоящите ѝ позиции, но и да я подготвят за една по-конкурентна глобална икономика. Затова, преди да се разглеждат конкретни политически реакции, е важно да се разбере основната причина за действията на американската администрация.

Доц. д-р Щерьо Ножаров, преподавател в Университета за национално и световно стопанство, обяснява мерките на Тръмп през призмата на фундаментални икономически модели. Според него, целта е възстановяване на баланса между производствения и финансовия сектор, какъвто се описва в IS-LM модела. Днес индустриалният дял в американската икономика е спаднал до едва 11%, а останалата част е доминирана от сектора на услугите. Това, според Ножаров, е тревожен дисбаланс, който застрашава дългосрочната устойчивост на икономиката.

Икономическият анализатор Кузман Илиев тълкува стратегията на Тръмп като опит да се отслаби доларът, но не дотам, че да загуби позицията си на водеща глобална валута. Това според него е „фин икономически баланс“ между необходимостта от конкурентоспособен износ и запазване на глобалната доминация на американската валута. Доларът е в основата на един парадокс: прави американските стоки евтини на световния пазар, но не решава проблема с вътрешната покупателна способност.

В интервю за телевизия „Евроком“ Ножаров подчертава:

„Ако около теб няма пари, ако няма къде да работиш, какво като една стока е евтина – пак не можеш да си я позволиш.“

Това е и същината на вътрешната критика към досегашния модел – че ползите от глобалната търговия не достигат до голяма част от американците.

Налагането на мита за страни с търговски излишък спрямо САЩ всъщност представлява атака в името на защитата. Тръмп не просто санкционира търговски партньори, той поставя под въпрос самата структура на глобалните вериги за доставки. Това е политика, която залага на възраждане на местното производство, но с риск от международна конфронтация.

Реакции на ЕС

В Европейския съюз тя бе посрещната с остра критика. Според Европейската комисия, действията на САЩ противоречат на принципите на Световната търговска организация и подкопават установения глобален ред. Най-пряко засегнати се оказаха държави като Германия, Франция и Италия – икономики, силно зависими от автомобилен износ към САЩ. Федерацията на германската автомобилна индустрия изчислява потенциални годишни загуби от над 6 милиарда евро и риск от пренасочване или замразяване на инвестиции в американски заводи.

Макар България да не е директен износител на готови автомобили за САЩ, нейната икономика е тясно свързана с германските и френските производствени вериги. Страната изнася автомобилни компоненти и машинни елементи, които впоследствие се използват в продукти, насочени към американския пазар. Според данни на БНБ за 2024 г., около 18% от българския износ в машиностроенето и електрониката е предназначен за държави, които извършват реекспорт към САЩ. Това превръща България в косвена жертва на търговската война – митата оскъпяват веригата на стойността и намаляват нейната конкурентоспособност.

ЕС не остана пасивен. Обмисля се въвеждане на ответни мита върху американски стоки – от алкохол и тютюневи изделия до цифрови технологии и аграрни продукти. Анализ на икономическия институт Bruegel предупреждава, че подобна ескалация може да забави растежа в еврозоната с до 0.4% още през 2025 г. – удар, който ще бъде усетен най-силно в страни с износно ориентирана икономика.

Когато Доналд Тръмп наложи тежки мита върху вноса от Европейския съюз, фокусът на дебата отново се насочи към „лошия американски протекционизъм“. Но в глобалната икономика проблемите рядко са едностранни. А Европа, според част от икономическите анализатори, не страда толкова от митата, колкото от собствената си загуба на конкурентоспособност.

Икономически хоризонти за Европа

Според доц. Ножаров проблемът на Европа не са митата, а иновационният дефицит на Европа, а в свят, доминиран от патенти, технологии и изследвания, Старият континент губи почва. Само три европейски университета попадат в топ 50 на световната класация, за разлика от 23 американски и 17 китайски. Това е показателен
симптом за по-дълбока криза – тази на научно-техническото изоставане. А без технологична лидерска позиция, всяка защита чрез митнически и политически инструменти се оказва краткосрочна и неефективна.

В политиката си спрямо Европа, Тръмп започва да търси по-фин баланс и въпреки първоначалния натиск, президентът изглежда склонен да смекчи митническия тон спрямо ЕС, като постепенно пренасочва по-острия си фокус към Китай – основния му икономически конкурент в глобален мащаб. Това подсказва, че търговската конфронтация не е само икономически инструмент, а и форма на стратегическо позициониране. В този контекст Европа се оказва в междинна роля – нито напълно застрашен съперник, нито достатъчно активен съюзник.

Икономическите експерти доц. Щерьо Ножаров и Кузман Илиев са единодушни в нещо важно: Европа не трябва да отговаря на митата с рефлексивен протекционизъм. Според тях, отговорът не е в наказателни налози, а в дългосрочна трансформация на самия икономически модел.

В този смисъл, Европа следва да измести фокуса си – от политически хоризонт, ограничен от следващите избори, към икономически хоризонт, мислещ в десетилетия напред. Това означава не просто защита на съществуващи позиции, а активно търсене на нови партньорства – включително и на Изток. В един фрагментиран свят, гъвкавата търговска политика и отворените канали за сътрудничество се превръщат в средство за стабилност, а не слабост.

Необходима е и инвестиция в икономически активи от нов тип – интелектуална собственост, хранителна сигурност, образование, научни изследвания, мир. Това са дълготрайни ресурси, които не подлежат на обмитяване. Те създават не просто конкурентоспособност, а устойчивост.

Новият икономически ред може да доведе до временни сътресения. Това е една от възможностите, която Доналд Тръмп приема в името на индустриалното възраждане на Америка. Сега, повече от всякога, Европа трябва да се съсредоточи върху изграждането на конкурентноспособна и устойчива икономика, способна да отговори на глобалните предизвикателства.