Защо не остарява Форест Гъмп?

Филмът на Робърт Земекис безспорно е един от най-успешните, базирани на книги. Може би една от причините да бъде толкова обичан и до днес е богатството на жанрове, откриващи се в него.

Във „Форест Гъмп“ има любов, драма, хумор, приключения, война, спорт, история, предприемачество и политика. Премиерата му е през 1994 година и е адаптация на романа от 1986 г. на Уинстън Грум. Сценарият е написан от Ерик Рот, а филмът е режисиран от Робърт Земекис. В него участват Том Ханкс (в главната роля),  заедно с Робин Райт, Гари Синиз, Майкелти Уилямсън и Сали Фийлд. 

Том Ханкс е единственият актьор, който може да пресъздаде така образа на Форест. Отличителна е способността му да изобрази човек, който е едновременно мъдър и „не е умен“, както героят се описва. В това се крие ценен житейски урок. Ако умът ви не може да схване коя би била най-,,умната’’ постъпка, изберете мъдростта, която ви е дала майка ви. 

Фото на Sunset Boulevard/Sunset Boulevard от IMDb

Филмът е разказан почти изцяло чрез спомените за Форест, седнал на пейка на автобусна спирка. Силата му като разказвач се свежда до неговата невинност и способност да разбива историята до същността. Пример за това е срещата му с Кенеди. Форест е по-очарован от това, че има безплатен Dr. Pepper, отколкото, че лично ще се запознае с президента на САЩ. 

Фото на Florida Memory от Unsplash

„Форест Гъмп“ използва историята да ни даде контекст на времевата линия, политическия климат и американската култура в цялата хронология на филма. Докато Форест разказва за живота си, той говори за връзката си с известни исторически личности или събития. Той споменава убийството на Кенеди, интеграцията на чернокожи студенти в южен колеж, войната във Виетнам, китайския комунизъм и други. Също така той е научил Елвис Пресли да танцува, дал е на Джон Ленън стиховете за песента му „Imagine“, случайно е разкрил скандала „Уотъргейт“ и е бил ранен инвеститор в „някаква плодова компания“ (Apple). 

Филмът печели 6 награди „Оскар“: „Най-добър филм“, „Най-добър режисьор“, „Най-добър актьор“ (Том Ханкс), „Най-добър адаптиран сценарий“, „Най-добри визуални ефекти“ и „Най-добър монтаж“.

Във филма звучи впечатляваща колекция от най-великите песни от десетилетията на бейби буумърите – представителен сампъл на най-доброто от случващото се на музикалната сцена между 1956 и 1980 г.

Вашият коментар