От затворник на света до работник на изкуството. От градинар до най-успешния „търговец на банани„. От осквернител на светски статуи до най-известният сатиричен артист в света. Това са рамките, които могат да оформят образа на италианския артист Маурицио Кателан.

Кой е Маурицио Кателан?

Роден е в Падуа в неартистично семейство. Винаги се е интересувал от разглобяването на стари предмети – като телевизори и радиоапарати. По този начин развива умения за рязане и сглобяване на различни видове материали и оттам се ражда решението да посещава индустриален технически институт. Още първите му творби намират баланса в изкуството, като предизвикват у гледащия възхищение и възмущение. Младият тогава артист се отличава не толкова с изкуството си, колкото с представянето на своите творения. Благодарение на силните си комуникационни умения Кателан е способен да облече в думи, всичко и нищо, за да го представи ефирно пред аудиторията.

Мисля, че реалността е по-провокативна от моето изкуство. Трябва да излезете на разходка по улицата и да видите истинските просяци, а не моите фалшиви.

Това, например, споделя Кателан в разговор с американския куратор Нанси Спектър.

Какво цели?

Според него ние, хората, не си даваме сметка за начина, по който живеем и за света, който ни заобикаля. Свят, изпълнен с толкова пороци, че сме спрели да им обръщаме внимание. С произведенията си Маурицио подчертава парадоксите на обществото, преодолява границите на изкуството и демонстрира своята гледна точка. Творбите му са препратки към общи образи, характери и символи на съвременното общество и най-известните исторически събития.

Кателан се фокусира към теми, за които не се дава гласност, към онези обекти и субекти, които по правило не бива да бъдат докосвани. Следва правилото, че артистът трябва да излиза извън рамките и да прекрачва граници. Той определено прекрачва всички… Без задръжки или предразсъдъци, изразява мнението си по всевъзможни теми и отрича всеки възглед, сметнат за „стандартен“. Създава поле за размисъл върху противоречията на съвременното изкуство и западната цивилизация като цяло.

Роден да скандализира

По време на Биеналето във Венеция (международна арт изложба) през 1997 г. Маурицио излага на показ препарирани гълъби, монтирани на върха на тръбите на климатичната инсталация в италианския павилион, като тяхното присъствие бива разкрито пред публиката с екскременти им на пода.

Творението е кръстено Turisti (Туристи), което създава парадоксално усещане за  туристите, които пътуват целенасочено към Венеция, без да осъзнават, че гълъбите спадат към графата туристи също толкова, колкото те самите. Поставя се под въпрос цялата концепция на изложбеното пространство и самата изложба. Засяга се темата за времето, като чрез инсталацията си Маурицио доказва тезата си, че дори и с птичи екскременти мястото остава неподвижно и недокоснато от времето. А пред Нанси Спектър споделя:

Вътре беше разхвърляно и пълно, наистина пълно с гълъби. За мен като италианец това беше като да видя нещо, което не трябва да виждаш, например гардеробната на папата. Но от друга страна, това е обичайно за Венеция, така че си помислих, че просто трябва я представя такава, каквато е – нормална ситуация.

Проектите на Кателан внасят смут в обществени, политически и религиозни среди. La Nona Ora (Деветият час) е творба, която скандализира католическата църква  с восъчната фигура на Папа Йоан Павел II, легнала на една страна, заклещена от парче метеорит.

Медийният образ на папата е подсилен в скулптурата с изстрадалото му изражение. Заглавието на творбата препраща към момента, в който Христос извиква: „Защо си ме оставил?“ и умира на кръста.  Кателан не дава ясно обяснение за символиката на творбата си. Вместо това предпочита да остави размишленията на въображението на зрителите.

Обичам да мисля за La Nona Ora като за скулптура, която не съществува: триизмерен образ, който се разтваря в чиста комуникация – обект, изчезващ в потока от информация, новини, коментари, заглавия, репродукции, вестници и други съблазнителни зрелища. От друга страна, La Nona Ora може просто да бъде лоша шега, приета твърде на сериозно, упражение по абсурд.

Някои я четат като коментар на репутацията на католическата църква, която прикрива скандали под моралната си повърхност. Други смятат, че подсказва, че дори най-утвърдените места на властта могат да бъдат уязвими.

Пред сайта ARTiculate Кателан коментира:

Това, което ме плаши най-много, е начинът, по който скандалите и консенсусът изглежда вървят ръка за ръка в наши дни. Не можеш да излезеш извън системата, не можеш да бъдеш радикален: всичко се санкционира, оценява и усвоява. Вечно сме спокойни, вцепенени. В крайна сметка, всеки човек убива нещата, които обича.

Маурицио Кателан е артист, който не просто твори изкуство, а преосмисля границите му, пренебрегвайки обществените и културни табута. С творбите си той ни приканва да погледнем критично на света, в който живеем, и да поставим под въпрос нормите, които приемаме за даденост. Чрез провокативни и често противоречиви произведения, Кателан създава пространство за размисъл върху теми, които обикновено остават премълчани. Той е символ на артистичното бунтарство, което не се страхува да разобличава парадоксите на съвременното общество. С умението си да съчетава хумор, абсурд и дълбока символика, Кателан не просто „осмива“ света, а ни подтиква да се изправим срещу собствените си предразсъдъци и слепота. В крайна сметка, той ни напомня, че изкуството не е просто красиво – то е огледало на реалността, която често ни плаши.