Когато прекъсва образованието си на 17-годишна възраст, за да работи и подпомага семейството си, Маурицио Кателан едва ли си е представял, че 47 години по-късно негова „творба” ще бъде продадена за 6,2 млн. долара. Става въпрос за банан, залепен с тиксо за стена.

По стъпките на Дюшан

Преди инстинктивно да напсуваме Кателан и побъркания свят, в който живеем, може да се окаже, че той самият прави същото.
Маурицио не получава конвенционално образование по изкуство, защото през 70-те е зает да работи като електричар, градинар, а по-късно – да проектира и изработва мебели. Макар да няма пряк достъп до академична среда, той успява да се интегрира в кръговете на студентите в Болонската художествена академия, от чиито знания граби с пълни шепи. Кателан се превръща в изключителен наблюдател. Като самоук творец, той дръзва да излезе от рамките на традиционните възприятия относно това какво определяме като изкуство. Не е изненада, че един от любимите му артисти е французинът Марсел Дюшан. 

Творецът е в нас

Подобно на концептуалното изкуство, в проектите на Кателан важен е не финалният продукт, а размислите, които той провокира. Най-често те се отнасят до човешките взаимоотношения. Така една изложба надхвърля конкретното пространството и времетраене, в което е поставена и продължава да оперира в контекста на заобикалящата ни социална среда. Творбата се развива и видоизменя толкова пъти, колкото бъде възприемана от всеки наблюдател.

От центове до милиони

Бананът с тиксото не е първият път, в който Кателан залепва нещо за стена като част от изложба. През 1999 г. той прави същото с галериста Масимо дьо Карло вечерта в откриването. Този път фокусът пада върху най-разпространеният плод на земята, добиван предимно в Южното полукълбо. В денят, когато е продаден за 6,2 млн. долара, служители от галерията купуват банана от най-близкия плодов щанд за 35 цента. Продавачът от Бангладеш няма представа за какво ще бъде използван продукта му.  А колко често всъщност ние самите се замисляме за реалната стойност на стоките, които приемаме за даденост, и пътят им преди да достигнат до нас?

Бизнес и изкуство

След оспорвано наддаване горд собственик на проекта става китайският крипто предприемач Джъстин Сън. Бананът ще отиде в колекцията му, към която по-рано през годината той добави картината „Femme nue couchée au collier” на Пикасо както и три автопортрета на Анди Уорхол. Въпреки, че Сън беше обвинен в нерегистрирани продажби на валутата и създаване на фалшив инвеститорски интерес, интеграцията в колекционерските среди ще донесе още повече популярност не само на него, но и на бизнеса му.

Кой се смее последен?

Както често се случва в колекционерската индустрия, Кателан всъщност няма да получи процент от продажбата или ако има такъв, то той ще бъде нищожен, в сравнение с финалната цена. Заглавието „Комедиантът” подхожда на творбата, защото художникът успява да я превърне в огледало, осмиващо самата система, към която принадлежи. От абсурдната си претенция да бъде представено като изкуство, до космическата цена, която достига, и колекционерът, желаещ да плати със собствената си криптовалута, „Комедиантът“ показва на какво сме спсобни в желанието си да бъдем приети.