“Бате Гойко, ти си мъж” гласи текстът на песента на “Хиподил”, но изглежда, че българското общество сега възкликва: “Бате Бойко, ти си нашият мъж!”.
И ето, че многовековното чакане приключи… Отидохме да гласуваме, избрахме си пак същите, те на свой ред седнаха по банките, започнаха да се карат, а за нас остана да се вайкаме. Всеки започна да плюе съседа за избора, който е направил и да безобразничи „той колко разбирал“ и „как щял да оправи държавата„.
Но какво от това? Нали до вчера тези същите ги гонехме с „мутри вън„. Нали в бакалията си говорихме на висок тон, че ни е писнало от „месията от Банкя“ и какво ще го направим, ако ни падне. Нали вярвахме в демокрацията, в прогреса, в либералното, а не във вожда, който ще води с желязна ръка.
„Псето се върна на бълвоча си и окъпаната свиня се върна да се валя в тинята“
– пословица на 2000 години, която откриваме в Библията. И как може да ни описва толкова добре? Как така и не си научаваме урока? Как популистите взеха толкова много места и то чрез вотове предимно на млади хора?
Изглежда, че никога няма да се променим. Ще продължим да търсим монархията в демокрацията. Ще продължим да живеем с идеята от османското иго, че „преклонена главица сабя не сече„. А как разсъждават онези, към които се стремим ли? Скандинавците например казват:
„Високо вдигната глава меч не я достига“
Но този парламент ще оцелее – просто, защото вече ни е писнало да се „разкарваме“. Ще си го изстрадаме. И после пак ще последва надигане и привидна готовност за промяна. Ще кажем скришом, като по соца, че искаме да ги изтребим и после ще ги изберем отново и ще наведем глава.
Но какво от това? Вече би трябвало да сме свикнали…
Z Generation 