Написана от талантливия драматург Дънкан Макмилан, „Дъх“ е пиеса, емоционална и провокираща мисълта, която разглежда темите за човешките връзки, екзистенциални проблеми, предизвикателствата на непрекъснато променящия се свят и околната среда. Сюжетът се върти около млада двойка, която се бори със сериозни проблеми и въпроси относно бъдещето си заедно, като в същото време се занимава с лични дилеми.
Пиесата започва с разговор между безименните герои M и W, които обсъждат въпроса дали трябва да имат дете в свят, в който има такива катастрофални проблеми с околната среда: изменението на климата и развитието на планетата ни. Разговорът става интензивен, като по този начин се разкриват различните им гледни точки. Чрез последователността от действия на героите се създава картина на непосредствеността на живота. Разговорът между M и W често прескача напред- назад, като показва непредвидимия характер на живота и как решенията, които вземаме могат да имат последици в бъдеще. По този начин публиката остава съсредоточена в историята.
Силните характери на героите прокарват усещане за едни вече изградени и себеутвърдени личности, успяващи да превърнат своите диалози в искрени, интелигентни и хумористични, а това ги прави симпатични и зрителите могат да се припознаят. „Дъх“ засяга важни и тежки теми, които допринасят за ангажираността на публиката в пиесата. Изследва се идеята за мястото ни в света и как всяко човешко действие може да повлияе дълготрайно върху бъдещето ни.
Българският вариант на пиесата е на режисьора Тодор Димитров. Продължителността ѝ е около 100 минути, а актьорите са Петър Дочев и Ирмена Чичикова. Пиесата не се представя на сцена в голям театър, а точно обратното. Действието се развива върху чист квадрат, обграден отвсякъде с публика. Няма декор, липсва музикална среда, отсъстват решаващите промени на осветлението. По този начин публиката става част от мислите на персонажите и техните емоции. Единствените декори, с които разполагат актьорите са техните думи и въображението на публиката. Размяната на бързи, недовършени фрази, придава музикалност на словото. Пунктуацията не е съобразена с граматическите норми, а се поставя тогава, когато персонажите просто трябва да си поемат дъх.
Изглежда, че пиесата поставя дебат за околната среда като своя централен проблем. Набляга на това дали е справедливо да се накара едно дете да живее в потенциално невъзможен за живеене свят. „Дъх“ е една вдъхновяваща, дълбока пиеса, караща публиката сама да се замисли над въпросите и темите обхванати в нея. Дънкан Макмилън хвърля светлина върху проблемите на съвременния човек, които аз, ти и те предпочитаме да пренебрегнем. Съчетава провокиращи мислите теми, като кара публиката да се изправи пред екзистенциалните страхове и последствията от действията ни върху околната среда. Всички актуални въпроси се поставят на везна, която не се накланя наникъде, а стои по средата. „Всеки дъх напомня, че смисълът се крепи от тишината.“
Пиесата е подходяща както за родители и бъдещи такива, така и за хората, които се интересуват от човешкото съществуване и неговата сложност. „Дъх“ е пиеса, предлагаща остро, но изчерпателно и вълнуващо, какво е да живееш в съвременния свят.
Z Generation 