Десният крак ѝ тежи, но е по-лек от левия. Крачи гордо, но се крие под дългите мексикански фусти. Носи товара на многократни двустранни изневери и безброй аборти. Свикнала е с пейзажа на болницата, но рисува портрети. Фрида Кало пресъздава на платното себе си – такава, каквато се чувства. Рисува живота си толкова суров, колкото е в действителност.

Магдалена Кармен Фрида Кало и Калдерон – или просто Фрида Кало – е родена на 6 юли 1907 г. в Койоакан и е известна най-вече с безкомпромисното изобразяване на “вътрешното си Аз” – буквално преносно. Подтиквана от постоянно бдящите над нея мисли за смърт и несгоди, тя става популярна с гротескните си изображения и една необикновена участ. Определяна е като сюрреалист, въпреки че го отрича. 

Семейство и ранно детство

Britannica пише, че Фрида е родена в семейство на немски фотограф от унгарски произход, но преселник в Мексико и мексиканска майка от индиански произход. Нейните преплетени родствени корени я подтикват да посвети значителна част от творчеството си на автопортрети с две лица и картини с две еднакви женски фигури. Те символизират двойствената ѝ природа и постоянното лутане – от край до край. 

Още от малка е в плен на физически недъзи. След преживян детски паралич започва да накуцва с десния крак и в следствие на това той остава по-слаб от левия. От естетическа гледна точка тя носи през целия си живот дълги поли, за да го крие. Има много силна връзка с баща си, който непрестанно бди над нея и я съветва да спортува. Тя тренира футбол, ходи на плуване и дори се занимава с борба, което по онова време е много необичайно за момиче. Фрида поддържа много силна връзка с баща си през целия си живот. Той възпитава у нея прецизния поглед и отношението към детайла. Това по-късно ѝ помага в изкуството. Баща ѝ я оставя, умира, в най-трудния за нея момент…

Ученически години

Фрида Кало посещава прочутото Национално подготвително училище в Мексико Сити през 1922 г. Има само тридесет и пет студентки, записани в това училище и тя бързо успява да се открои със своята откровеност и смелост. В това училище за първи път се среща с известния мексикански стенописец Диего Ривера . По това време Ривера работи върху стенопис, наречен „Сътворението“ в училищния кампус. Фрида често го гледа и споделя на приятели, че някой ден ще се омъжи за него.

През същата година Кало се присъединява към банда студенти, които споделят подобни политически и интелектуални възгледи. Влюбва се в лидера Алехандро Гомес Ариас. Така се запалва по политиката.

Автобусна катастрофа

Един септемврийски следобед по капака на автобуса се думкат капки дъжд. Фрида пътува с Гомез Ариа. И трагедията се случва… Автобусът се сблъсква с трамвай и Фрида Кало е тежко ранена. Стоманен прът я пронизва през бедрото. Гръбначният стълб и тазът ѝ са счупени. Тази болка за миг срива несломимия ѝ дух и я събаря на легло.

Тя е толкова тежко ранена, че остава в болницата на Червения кръст в Мексико Сити няколко седмици и претърпява над 40 операции… Трябва да носи гипс за цялото тяло в продължение на три месеца. За да убие времето и да забрави  болката, започва да рисува и на следващата година завършва първия си автопортрет. Фрида Кало казва: „Рисувам себе си, защото често съм сама и аз съм това, което познавам най-добре“. Родителите ѝ я насърчават да рисува и правят специален статив за нея, за да може да рисува в леглото. Купуват ѝ четки, платна и бои.

Бурната любов на творците

Фрида Кало се свързва отново с Ривера през 1928 г. Тя го моли да оцени нейната работа и той я поощрява. Двамата скоро започват романтична връзка. Въпреки възраженията на майка си, Фрида и Диего се женят през следващата година. По време на ранните им години като семейна двойка, Фрида трябва да пътува много въз основа на работата на Диего. През 1930 г. те живеят в Сан Франциско, Калифорния. След това се преместват в Ню Йорк за изложба на Ривера. По-късно се преместват в Детройт, докато Диего работи за Института по изкуства.

През 1932 г. Кало добавя повече реалистични и сюрреалистични компоненти в своя стил на рисуване. В картината, озаглавена „Болница Хенри Форд“ (1932) , Фрида Кало лежи на болничното легло гола и е заобиколена от няколко неща, които се носят наоколо, което включва фетус, цвете, таз и охлюв, всички свързани с вени. Тази картина е израз на чувствата й относно втория ѝ спонтанен аборт. Той е толкова личен, колкото и другите й автопортрети. Артистката преживява немалко аборти и в последствие разбира, че не може да има деца повече. Когато е най-съкрушена от липсата на сили да бъде майка, разбира, че съпругът и ѝ изневерява. Той има много провинения пред нея, като една от аферите му е със собствената сестра на Фрида – Кристина.

Следва „надиграване“ – двустранни изневери и разруха на семейната любов.  Диего и Фрида се разделят и събират многократно, но винаги остават един до друг.

Още здравословни проблеми

През 1944 г. Фрида Кало рисува един от най-известните си портрети – „Счупената колона“. В тази картина тя се изобразява гола и разцепена по средата. Гръбнакът ѝ е разбит като колона. Тя носи хирургическа скоба и има пирони по цялото й тяло, което е индикация за постоянната болка, през която е преминала. В тази картина Фрида изразява своите физически предизвикателства чрез своето изкуство. Преживяла е няколко операции и трябва да носи специални корсети, за да предпази гръбначния си стълб. Непрестано търси лечение за хроничната си болка, но нищо не успява да я облекчи.

Здравословното ѝ състояние се влошава през 1950 г. Същата година е диагностицирана с гангрена на десния крак. В следващите 9 месеца е прикована на легло и е принудена да се заключи в болничната стая отново. Но с голяма упоритост Кало продължава да работи и да рисува. През 1953 г. има самостоятелна изложба в Мексико. Въпреки че по това време се движи трудно, се появява на церемонията по откриването. Пристига с линейка и приветства присъстващите, отпразнува церемонията в леглото, което галерията поставя за нея. Няколко месеца по-късно трябва да претърпи друга операция. Част от десния ѝ крак е ампутиран, за да спре гангрената.

Заради влошеното си здраве, Фрида изпада в дълбока депресия. Това я подтиква към мисли за самоубийство. Въпреки здравословните си проблеми, остава активна в политическото движение. Появява се на демонстрацията срещу подкрепяното от САЩ сваляне на президента Якобо Арбенс от Гватемала на 2 юли. Това е последната ѝ публична поява. Около една седмица след 47-ия си рожден ден Фрида Кало умира в любимата си къща Буле. Официално е обявено, че е починала от белодробна емболия, но има спекулации, че се е самоубила.

Признание след смъртта

Според официалния сайт, посветен на нея, славата на Фрида Кало расте след смъртта ѝ. Нейната Синя къща е открита като музей през 1958 г. През 1970 г. интересът към нейната работа и живот се подновява поради феминисткото движение, тъй като тя е възприемана като икона на женското творчество. През 1983 г. Хейдън Ерера публикува книгата си за нея „ Биография на Фрида Кало“ , която привлича повече внимание на обществеността към този велик художник. През 2002 г. излиза филм на име “Фрида”, с участието на Салма Хайек като Фрида и Алфред Молина като Диего. Лентата е номинирана за шест награди „Оскар“ и печели в категориите за грим и оригинална музика.