Във времето, в което живеем традиционната култура бавно, но сигурно остава на заден план и бива изместена от технологиите и от алтернативни развлечения. Все повече хора предпочитат да използват VR технология, за да посетят галерия или музей, да слушат музика през онлайн приложения, вместо да купуват дискове или касети, да четат книги на електронни четци, а не на книжни носители. На фона на масовата технологизация се наблюдава и една по-тревожна тенденция – голяма част от хората в България не се интересуват от култура и изкуство.

През 2022 г. НСИ провежда проучване, което включва мъже и жени на възраст между 25 и 64 години от цялата страна. Резултатите показват, че 67,7 % от мъжете и 54,7 % от жените в България не са посетили нито веднъж през годината представление на живо. Статистиката за четенето у нас е още по-плашеща – 62 % от мъжете и 41,5 % от жените не са прочели нито една книга за последните 12 месеца. На какво се дължи това? Дали на нежеланието на държавата да изгради ясна стратегия за развитие на културата, дали на вечната липса на средства за поддръжка на културните ни центрове, или пък на хората, които си имат други приротети и не се интересуват от изкуство? А къде се вписват културните ни посланици в цялата мрачна картина?

Културните посланици на България

Културните посланици имат ключова роля в представянето и популяризирането на културата на страната извън нейните граници. Нещо повече, те допринасят за развитието на изкуството и за осъществяването на различни културни инициативи и проекти. Културните посланици могат да бъдат писатели, художници, музиканти, актьори и творци от всички сфери на изкуството.

България не страда от недостиг на хора, които искат да се занимават с култура, нито пък от липса на вече утвърдени артисти. Ако се върнем назад във времето, ще открием досатъчно културни посланици, които са прославили страната ни с творчеството си. Най-скорошният такъв пример е писателят Георги Господинов, чието име стигна и до Америка. Всички помним вълнението, което предизвика романът му „Времеубежище“ миналата година и километричните опашки, които се виеха пред Панаира на книгата на НДК. Романът спечели одобрението на критиците и предизвика възторг в читателските среди не само в България, но и в Щатите. Господинов спечели наградата „Букър“ и привлече вниманието на „Ню Йорк Таймс“, които в своята статия нарекоха „Времеубежище“ „сатиричен роман, изследващ по възвишен начин идеята за носталгията“. 

Господинов съвесем не е единственият български автор, прочул се на Запад. Още през 1991 г. писателят Виктор Пасков (който не харесва особено Господинов) печели голямата награда за чуждестранна литература на Салона на книгата във Франция с повестта си „Балада за Георг-Хених“. Книгата му е преведена на много европейски езици и привлича погледа на западноевропейците към българската литература и култура.

Друг пример за успешен културен посланик е художникът и скулптор Христо Явашев, по-известен като Кристо. Той става познат по целия свят с мащабните си арт инсталации, които буквално представляват опаковане на различни забележителности и пространства. Най-паметните му проекти са опаковането на Райхстага, Вратите в Сентръл парк, завесата в долината Рафъл в Колорадо, опаковането на триумфална Арка в Париж, Бягащата ограда в Калифорния. Нестандартните инсталации на Кристо целят да провокират хората да се замислят за обкръженито си, за нещата, които са дотолкова свикнали да виждат, че вече не им обръщат внимание и какво би било, ако тях ги нямаше.

В сферата на театъра и филмовата култура имаме също толкова таланти, колкото и в останалите културни сфери. Захари Бахаров в Game of Thrones, Станислав Яневски в Harry Potter, Анжела Недялкова в Trainspotting 2, Мария Бакалова в Borat 2 са само част от родните ни артисти, които са се снимали в чуждестранни успешни продукции.

Изброените примери показват, че България е имала и ще продължава да има талантливи културни посланици. На всеки от нас обаче се пада задачата да изведем страната ни на едно по-високо културно ниво, за да не се срамуваме, когато гледаме статистиките. Дали ще отидем на протест в подкрепа на културата, ще насърчим независим млад артист като си купим картините му или ще гледаме постановка в „Театро отсам канала“, няма значение. Важно е само да сме дейни участници и да имаме позиция, защото „Народ без култура е народ без бъдеще“.