Любов, любов и пак любов – ръководителката на света сега и преди. Във всяка думичка бихме могли да открием безброй значения, с изключение на една обаче – и именно това е ‘‘любов‘‘. Любовта може да означава много, но все хубаво, тя може да е насочена спрямо различни неща, но винаги има един смисъл. В живота на всеки се появяват различни препятствия и спънки, а това има влияние, докато не дойде време за любовта – тя има за цел да излекува всяка болка и тревога в името на красивите чувства и усещания, а по-важното – успява да го прави.

Успях да си открадна късче от тази неуловима любов през февруари ‘2023, на Дружбенското езеро. В снимка. Ясно и прозорливо небе, на което се ширят крехки облаци. Вода, огледално чиста. Впечатляваща е и формата на сърце по средата на отрязаното дърво, сякаш умишлено изразена – нещо, което бих могла единствено да предполагам. Именно тази форма придава особена топлина на снимката и чувство за чистота на емоцията от преживяването ни там.

Наистина изпитвам удоволствие, когато наблюдавам този запечатан спомен, защото на пръв поглед имаме на лице едно простичко място, не особено атрактивно. В интерес на истината, това е и най-вълшебното – не смятам за нужно дадена снимка да показва мащабни и впечатляващи разновидности от приключенски моменти, за да бъде интересна и достатъчно вълнуваща за окото на зрителя.

Не съм се чувствала по-щастлива да мога да преброя един по един облаците на небето, да усетя аромата на природа в градски условия, както и да разтълкувам символиката на дървото, което видно някак напомня за любов. Интересно е колко много може да ни разкаже дадена снимка, а в случая тази ни говори за уют, за безгрижие и жизненост. От всички заснети снимки в онзи ден успях незабавно да отлича една единствена – и именно тази, именно нея, на точно това място, пред точно това ‘‘дърво‘‘, пред точно онази ‘‘любов‘‘.