Крачех по прясно ремонтираните софийски улици, когато неподготвена да се сблъскам с подобно изказване, чух следните думи : „Да имаш IQ над 90 в България е невъзможно, братко!“. Няколко минути по-късно, вече опомнила се, проявих интерес да чуя аргументите към тази теза, но девойката пророк безследно и безвъзвратно бе изчезнала от „местопрестъплението“.

Както често се случва в човешкия живот, останахме само аз  и мислите ми – насаме. Подобни обстоятелства не предизвикват нищо продуктивно. Затова реших да прекъсна порочния кръг.

За да започна предстоящия разбор, първо трябва да се изясни какво изобщо е IQ.Въпросната абревиатура означава „коефициент на интелигентност“. Това благозвучно словосъчетание е придобило опасно голяма слава в нашето съвремие, може би, защото „съдим книгата по корицата”. Величавият коефициент се определя на база получени точки от тест, в който се проверява главно способността за логическо мислене на дадено лице.

Сметнах за необходимо да се задълбоча в собствената си дребнавост. За тази цел се допитах до доверени източници в онлайн пространството относно конкретните стойности на средностатистическото IQ в България. По последни данни от 2019 г.

родината ни се нарежда на 48-а позиция от общо 148 държави

участвали в проучването. Резултатът е следният: средноаритметичниият коефициент на интелигентност в България е 90.5. Закръглено – 91. Очевидно е, че не се нареждаме сред „първенците“, но въпреки това ни е отстъпена поне „утешителната награда“да се потупаме гордо и патриотично по рамото, че сме в челната половина на класацията.

Преди окончателно да се съгласите с цитираните думи на нашата неидентифицирана съгражданка, ще споделя и страната с най- висок резултат спрямо същия критерий:

Япония, която печели със 107 точки

Тя попада в категорията измерени стойности от 101 до 110, а България – в тази от 91 до 100. Разликата между тези „подразделения“ се състои в това, че първата подгрупа се слави със „средно високо ниво на интелигентност“ , а на  втората е отнет епитетът „високо“.

Дали това е акуратна система за определяне на цялостния мозъчен капацитет? Или е прекалено субективен метод, както всички останали опити за категоризиране на човека? Нима всички велики умове досега са били определяни като такива след успешно преминат IQ тест? За щастие, абсурдизмът не е успял (поне все още) да завладее света до такава степен. Именно заради това яростно негодувам срещу подобни обобщения, изказани от наши сънародници.

Неоспорим е фактът, че грамотността, образованието, умствените способности на една нация са основополагащият елемент, чрез който тя има възможността да се развива. Всяка една от тези „съставки“ на „рецептата“ за просперитет участва в образуването на по-висша и мащабна цялост. Тя е в процес на постоянно усъвършенстване – немислимо е да бъде причислена като константа, като суха числена стойност.

Това отвежда към друга моя „любима” тенденция. Аз и съвременнците ми живеем в наричаната от мен „ера на сертификатите” .

И тук настъпи ужасът!

Един народ не разполага с тапия за интелигентност – тя не е нито био краставица, нито свободна кокошка. Именно това леко смущение подклажда в самите българитази модна снизходителност към собствения им умествен капацитет. „Да имаш IQ над 90 в България е невъзможно, братко!” е горчива извадка, пореден пример в защита на тази теза.

Зад цитираните думи се крие по-дълбок смисъл. Да вярваш в способностите на народа си е невъзможно, братко! Това е „диагнозата” на днешния българин. Дали обаче е толкова нелечима, колкото изглежда? Щеше ми се клишето „надеждата умира последна” да бе подходящо… Уви, единственото, което мога да добавя е : „Надежда всяка тука оставете, вие, що присъствате тук!”. Разликата е, че нашата действителност не е божествена комедия, а човешка трагедия.