Припукване на суха трева, последни уморени птичи песни и бриз, долетял отдалеч. Притихнали облаци, сутрешна лека мъгла. Мракът идва неусетно вече една в осем часа, а вечерите стават все по-студени.

Знаците и формулите на природата, а и на ума подсказват, че лятото си отива, но сърцето се противопоставя на края на щастието, на топлината, на ваканцията.

Тъга, това е краят на лятото. Тъгата по отминалите дни, по усмивките, по миризмата на узо във високите чаши, сервирани в таверните късно вечер. Тъга по вълните и слънцето, по планината, която е така приветлива, по свежия въздух, викащ ни:

Ела, излез, виж, почувствай!

Последният летен ден е свързан може би и с усмивки и вълнение за новото начало. Първи ден в офиса след отпуската, първият учебен ден за някои, първата среща с колеги и преподаватели в университета. Вълнението на новото начало. Подобно на новогодишната нощ, всички ние очакваме идването на нещо добре познато, което да ни изненада по нов начин.

Може би тази година краят на един сезон и стартът на друг е по-специален. Преживяхме едно отчуждение, едно затваряне както от хората и навиците ни, така и от природата. Докато течеше пандемията, ние не се интересувахме от сезони и от това, което те ни предоставят. Дори, когато сърцето трепваше при първите пролетни лъчи ние не успявахме да вдишаме аромата на настъпващата пролет – задушени от предпазни маски. Може би именно с това беше по- различно нашето лято – със свободата. Може би едва сега след краха на обществото ни, успяхме да оценим, да обикнем наново, да поспрем и да се радваме.

Нищо не ни уплаши. Нито инфлация, нито работа и задължения. Всички ние по свой начин дадохме свобода на мечтите, пътуванията и желанията си.

„Последният летен ден“, звучи като празник, като трепет, като нещо вълшебно. Вълшебството ,че сме се потопили в лятото си и сега излизайки от него преоткриваме света. „Последният летен ден“ – най-наситеният с усмивки, денят, в който слънццето се смее, а Луната тихо спи.

„Отива си лятото, идва есента“, както се пее, от утре вече ще е друго. От утре вече няма да натежават слънчогледите и няма да съзерцаваме щъркели, свили гнезда. От утре идва златна есен, идва малко студенина, малко домашен уют и нови желания. Копнежи за следващия „първи летен ден“.