2021-а е към своя край. Ето че отново настъпи онова време на годината, в което трябва да си дадем равносметка какво се е случило през изминалите месеци. Разбира се, освен в личен план – за собствените ни успехи и неуспехи, отново ще погледнем и малко по-далеч от носа си, за да видим какво се е променило в политическия живот в нашата малка България.

Накратко: 2021-а не беше добра година. Но не беше и лоша. Пандемията се превърна в наше ежеднение – новото нормално. Сутришен брифинг за броя на хоспитализираните, броя на починалите, както и този на ваксинираните и неваксинираните за денонощие, за успешен старт на деня. П.С. – радвайте се, че сте живи, а не част от статистиката.

В последните месеци пък въпросният „зелен сертификат“ ни даде усещане за сигурност и най-важното – достъп до кръчмите и моловете. Разбира се, че защо иначе да се ваксинираме? А да, всъщност може би шансът да спечелим смарт часовник от държавната лотария или пък някакъв друг материален стимул? Както и да е… Нека оставим чашата наполовина пълна – ваксини има, хапче срещу вируса – също. Остава само надеждата пандемията да приключи колкото се може по-скоро.

В политически аспект, годината беше по-дълга от обичайното. Може би тя започна още през лятото на 2020 г., с протестите на гражданите за оставката на главния прокурор Иван Гешев и свалянето на модела на управление на ГЕРБ. Но частичната обществена победа беше постигната едва година и половина по-късно на изборите през ноември…

Но преди това да се случи… Избори, избори и пак избори, ама, айде, да продължаваме промяната….

През пролетта изтече пълният мандат на тогавашното управляващо правителство на ГЕРБ. Разбира се, проведоха се избори за нов кабинет. В политиката се появи и една нова партия – не тази на Манолова и Хаджигенов, обрала протестърския вот, а тази на шоумена Слави Трифонов. Тя спечели гласа на младите – не заради великите си политически убеждения, а само заради феномена „Слави“ и жаждата за нещо ново, за промяна. Партията получи близо 17 % от подкрепата на избирателите при активност за страната около 50 %, и се нареди на второ място след ГЕРБ  (26 %). Разклатени бяха и позициите и на две големи стари партии със стабилен електорат – ДПС и БСП. В парламента влязоха и други нови партии – ИБГНИ и „Демократична България“. Въпреки желанието на всички т. нар нови партии (партии на протеста) да сформират правителство и да се борят срещу корупцията, изчегъртването на ГЕРБ и реформа в съдебната система, те не успяха да се обединят. А опитът им да съставят правителство остана в историята като един от най-кратко просъществувалите парламенти – 45-ият. О да, да не забравяме и промените в изборния кодекс, за 1 нощ.

През юли се проведоха нови избори. Дали заради това , че беше лято, или просто на хората им беше омръзнало от едни и същи празни обещания, активността на вота беше потресаващо ниска. Въпреки това, доверието на народа спечелиха ИТН. Но те отново не успяха да сформират кабинет, тъй като за да постигнат мнозинство, те се нуждаеха от подкрепата на БСП. В името на това да се състави правителство партиите на протеста бяха готови да се обединят със социалистите. Но до сформиране на кабинет отново не се стигна.

През септември беше приета актуализация на бюджета, за да се осигурят допълнително средства за здравеопазване. Последни усилия на депутатите да свършат нещо преди президентът да разпусне отново парламента и да насрочи нови избори през ноември. Въпросната актуализация на бюджета отново беляза рекорд, като бе гласувана до  посреднощ.

Мая Манолова и Николай Хаджигенов пък се превърнаха в „обществени герои“ със своите комисии за ревизия на управлението на ГЕРБ и срещу разследването на полицейското насилие на протестите. Но те просъществуваха само с 45-ото и 46-ото НС.

През ноември вотът беше 2 в 1 – за президент и за НС. Появиха се интересни претенденти за държавен глава като Луна и Волен Сидеров, който от своя страна не за първи път се кандидатира за поста.

Изгря и една нова партия – на „момчета от Харвард“

– Асен Василев и Кирил Петков, бившият финансов и икономически министър в служебните кабинети на Радев. Те успяха да спечелят доверието на обществото, въпреки че политическата им програма не беше нищо повече от общи приказки и нито 1 конкретна мярка. Да… те застанаха пред народа и заявиха , че се обявяват срещу корупцията, в подкрепа на бизнеса и иновациите, а във формацията им има само честни хора, български граждани, жадни за промяна. Тук ще споменем и скандала с канадското гражданството на Кирил Петков, докато заема пост на министър. Човекът говори за върховенство на закона и правова държава, а той самият нарушава доста често законите.

Но това няма значение… защото „Продължаваме промяната“ спечели изборите и на 13 декември сформира правителство, подкрепено от Румен Радев. Разбира се, равносметката от избора ни през ноември ще можем да направим чак догодина. Дотогава ще чакаме пролетта, когато в пленарна зала обмислят да гледат конституционна реформа.

Но ето ни сега близо година и половина след началото на протестите през 2020-а… Обществото успя да постигне част от исканията си – смяна на модела на ГЕРБ – а думата изчегъртване, беше по-често употребявана от нови избори.

Елена НИКОЛОВА