Маска – поставена. Ръце – почистени с дезинфектант. Зелен сертификат – сканиран и валиден. Температура – премерена от служителите на входа. Бързо и без никакви проблеми преминавам през малките препятствия на епидемиологичните мерки и вече съм готова да навляза в света на познатия и дългоочакван Софийски международен панаир на книгата в НДК.

В ранния следобед от първия ден на голямото книжно събитие, което ще продължи до 12-и декември, посетителите все още са малко – разбираемо предвид пандемията, студа навън и часа, съвпадащ с работното време на много от хората в София. Все пак книжарите не скучаят, защото пред всеки щанд има поне по един клиент – пред по-известните издателства и по повече, дори и в тези по-неактивни часове.

Пандемията и по-строгите изисквания за вход до известна степен са оставили своя отпечатък

върху облика и програмата на фестивала. Притихнал е полуетажът, който обикновено се превръщаше в сцена на събитията от паралелно провеждащия се Софийски международен литературен фестивал – програмата му този декември се излъчва онлайн.

„Тази година много издателства не участват заради сертификатите“

сподели книжар. Усеща се липсата на иначе редовни изложители като „Изток-Запад“, „Прозорец“, „Лабиринт“, „Обсидиан“, „Софтпрес“. Един съвет: ако все пак сте си набелязали заглавие от издателски къщи, които не откривате по етажите на НДК, не бързайте да се отчайвате – проверете на щанд 110, където на няколко крачки от щанда и на едноименното издателство, се помества книжарница „Сиела“ (и където се зарадвах да открия „Пиранези“ на Сузана Кларк, която отдавна стоеше в списъка ми с „Книги, които да прочета“).

Организаторите са се погрижили за добрия дух с коледна украса и зад щандовете на издателствата, които все пак са успели да се включат, греят усмивките на книжарите, така че

въпреки предизвикателствата на пандемията настроението остава приповдигнато.

По традиция най-много хора се струпват пред изложители като „Сиела“, „Колибри“, „Ориндж Букс“ и „Жанет 45“. Организаторите на Панаира не са пропуснали да включат и друг любим за посетителите елемент от програмата – срещата с писатели. Затова покрай книгите не забравяйте да се оглеждате и за познати лица – в първия панаирен ден при „Сиела“ например виждам писателката Теодора Димова, а на щанда на „Жанет 45“ се натъквам на поетесата Димана Йорданова.

На Панаира се разминавам с най-различни видове клиенти. Жена диктува на книжарите предварително подготвения си прилежен списък с книги. Влюбена двойка обикаля покрай щандовете – не толкова за покупка на всяка цена, колкото за приятна разходка сред цветните книги. Възрастно семейство разговаря с книжарите за любимите си заглавия и избира някоя и друга детска коледна книжка за внучето. Мъж преглежда стари издания в кутия с големи намаления – запазена е традицията на много от щандовете да се поставят кутии (при по-креативните и кошници и куфари) с книги на символични цени от един, три или пет лева. В едно такова отделение на щанда на издателство „Колибри“ и аз се натъквам на книжна находка – „Трансформации: Скритото изкуство на Кристо и Жан-Клод“ на Зорница Кръчмарова за едва три лева. Радост за студентския ми джоб. 

Нови заглавия не липсват

дори и в тази трудна за бранша година. Щандът на „Сиела“ например привлича вниманието с новото издание на „Мълчанието на агнетата“ на Томас Харис, с „Домът на Гучи“ на Сара Г. Фордън и с „Имало едно Мече“, официално одобрената предистория за любимия на поколения читатели Мечо Пух.

Спомнила си максимата на чаровния герой „Колкото повече, толкова повече“, продължавам и към другите щандове. При „Ориндж Букс“ погледът ми попада върху розовата корица на чисто новото издание „Сърдечно“ с поезия от Маргарет Атууд, а при „АйСиЮ“ – върху сборника „Чудати разкази“ на Олга Токарчук. От „Парадокс“ примамват читателите с дългоочакваната книга с поезия „Непрочетено“ от Димитър Воев, а при „Хермес“ Дейвид Атънбъро ми се усмихва от корицата на книгата си „Живот на нашата планета“

Сред новите козове в ръкава на „Колибри“ пък са „Аеростати“ от Амели Нотомб и сборника „Коледно чудо“, съставен от Кремена Димитрова. Изложителите на „Бард“ са издигнали цяла кула от пакети с „Били Съмърс“, последната книга на Стивън Кинг, а щанда на „Жанет-45“ красят нови заглавия като „По релсите“ от Невена Митрополитска и „Направени от вина“ от Йоанна Елми. Оттук си тръгвам с „Вирхов блус“, издание със стихове на Мария Вирхов, с което от много време исках да се сдобия.

Залисана в книгите, не съм усетила как малко по малко хората са се увеличили. Към привечер те са осезаемо повече и

на входа вече се извива опашка

от още и още жадни за среща с книгите хора, които тепърва пристигат, въоръжени с дезинфектанти и зелени сертификати – новите условия, които извънредната среда неизбежно налага.

Под маските обаче прозират усмивки – точно толкова ярки, колкото и през всяка друга година. Досегът с любимите издателства и дружелюбните книжари зарежда с оптимизъм, познат и от предишните издания на книжното събитие. Сгряващата любов към четенето изглежда все така силна и – макар че термометрите на входа не могат да я отчетат – онази позната топлина от срещата със света на книгите и тази година ясно се долавя в атмосферата. С натежала от нови книги раница се отправям към вкъщи. Спокойна, че дори и в „новата нормалност“ някои неща все пак си остават същите.    

Лилия Якимова