А всъщност става въпрос за нещо сериозно…

Струва ли ви се, че част от днешните социални проблеми не биха могли да съществуват в миналото? Това е така, именно защото са „днешни“, тъй като жизненият стандарт се повишил дотолкова, че простите нужди за размножаване, възпроизвеждане и стремеж към добър живот не са достатъчни, а и парадоксално, придобиват нов смисъл. Всеки индивид притежава различни разбирания за света, но какви са и как са придобити, определят обстоятелствата. Тук не става въпрос за някаква висша сила, кармична енергия или съдбата. И ако това са ключовите думи, за които жадувате да четете, то вероятно ще ОСТАНЕТЕ разочаровани.

Промените, настъпващи в обществото и определящи неговите функции и разбирания, са резултат от непрекъснатия процес на еволюция. Светът, какъвто го познаваме, щеше да бъде напълно различно място, ако свободата на действията, незастрашаващи свободите и интересите на останалите и незабранени от закона, не бяха реалност. В миналото обаче съществуват примери за насилствено отнемане на права, на лишаване от избор и принуждаване към задължителен труд, обикновено с цел, благоприятна за конкретен човек или прослойка. Сега, след като решенията се взимат демократично и всички лица сияят в усмивка след поредния успех или сияят в очите на сияещите в усмивка,

вероятно е настъпило времето да потърсим още изпитания?

В случай, че не открием, най-добре да си създадем сами, защото това ще подчертае колко сме специални, различни и предопределени… Манипулациите и формите на съпричастност към останалите „единствени“ ли обезличиха обществото така или напротив – това е нужната последователност, неизбежна за постигането на напредък? Мартин Л. Кинг е написал следната, звучаща изключително актуално мисъл:

Историята трябва да запомни, че най-голямата трагедия на този социален период не е строгият вик на лошите хора, а ужасяващото мълчание на добрите.

Ако в момента мълчите ужасяващо, вероятно сте добри… или неми.

Кратка игра с думи, за това дали може да си самотен, когато не си сам и обратното, ме кара да се запитам, дали чувствата винаги са съпътстващ или напротив – определящ фактор, влияещ на целите, които си поставяме и тяхното изпълнение. Отговорът би ме заинтригувал, защото ако позволим на емоциите да ни погълнат, то те се превръщат в наша нова реалност – съответно ние самите се променяме за останалите и не можем да носим отговорност за действията си, щом компасът ни „правилно-грешно“ не отговаря на техните морални карти за „нужно-ненужно“ и „добро-лошо“.

Ще синтезирам за всички тези, ценящи времето си дотолкова, че са решили да прочетат само последния абзац. Разгледах и разсъждавах за изброените, но не само: модата за полово самоопределяне и очакванията и как някой може да дефинира действителността вместо теб, социалното подкопаване, мобингът, етническите конфликти, клеветите и тормозът, езикът на омразата и ксенофобията, видизмът и половата дискриминация, както и манипулационните практики в съвременното общество.

В случай, че се заинтригувате и прочетете всичко, но не намерите някоя конкретна тема, значи е време да започнете да мислите самостоятелно повече. Не ме дразните и няма някакъв проблем с вас… Аз съм егоист и ме интересува единствено личностното ми израстване.