Един от най-перспективните млади футболисти. Така мнозина специалисти определят 16-годишния Валентин Николов. Нападателят държи два от най-труднопостижимите рекорда в родния футбол. Той е най-младият футболист, дебютирал при професионалистите. Едва на 15 години и 12 дни Николов влезе като резерва за родния “Локомотив” (София) при тежкото гостуване на “Пирин”. Само няколко месеца по-късно той стана и най-младият голмайстор, разписвайки се майсторски срещу “Ботев”.

С Вальо сме израстнали заедно и през всичките тези години съм пряк свидетел на невероятната му отдаденост към футбола, трудолюбието и непримиримостта му. Макар да съм три години по-голям, спокойно мога да го нарека мой близък приятел и бих го определил като момче за пример. Всеки желаещ да се развие във футбола или преследва каквато и да е мечта, трябва да я гони неуморно. Точно както го прави той. 

Здрасти, Вальо! Къде си? Най-важното е как сте ти и твоите близки?

Здравей, благодаря за интереса! Вкъщи съм. За щастие всички сме добре!

Повечето малчугани избират “Левски” или ЦСКА, но ти си локомотивец. Спомняш ли си кога и как точно заобича червено-черния  клуб, какво значи той за теб и какво го прави по-специален?

Така е, наистина! На 6 години за пръв път отидох на тренировка на стадион “Локомотив”. Тогава още нямаше толкова малък набор и започнах да тренирам с по-големите. Така тръгна любовта към Локо и от тогава почти не съм изпускал мач на любимия отбор. Когато получих за пръв път шанса да бъда част от първия тим бях много щастлив и развълнуван. “Локомотив”  е голям клуб и да играеш за него е чест!

Знаем, че това е част от развитието на един футболист, но няма как да не споменем, че имаш кратък период в “Славия” като по-малък. Какво научи там и какво те накара впоследствие да се завърнеш в любимия отбор?

Да, бях част от школата на “Славия”. Мога да кажа, че научих много и това беше важна част от моето развитие, но винаги съм мечтал да играя за Локомотив и така преди 4 години се завърнах в любимия отбор.

Кой треньор успя най-много да ти помогне да се развиеш не само като футболист, но и като човек? Освен бивш футболист и успешен бизнесмен, баща ти е и страхотен човек. Каква беше неговата роля? И понеже и аз, и много други български деца също сме минали през това, интересно ми е как се справяш с неизбежните в България намеци и подигравки за връзкарство?

Всеки треньор има принос в моето развитие, но баща ми е човекът, който ме е изградил в най-голяма степен като футболист и като човек на първо място! Мога да кажа, че той е мой идол и мой най-добър приятел! Гледам да се уча от него. Злобни и завистливи хора винаги ще има, но мен това не ме интересува. Аз знам кой съм, колко труд полагам всеки ден и всичко, което съм постигнал досега е плод на моите усилия .

Преходът от юношеския към мъжкия футбол е изключително труден и много таланти от цял свят не успяват да го преминат успешно. Ти как се справи, как се чувстваше в началото с батковците, как те приеха? Всичко започна с онзи гол срещу „Славия“, разкажи ни и за него…

Всички ме приеха добре и ми помагаха много и може би, благодарение на това успях да премина по-лесно към мъжкия футбол. Разликата наистина е огромна и трябва да имаш силен характер, за да успееш. Имахме приятелска среща срещу първия отбор на “Славия”. Това беше вторият ми мач мъжете. Тогава бях на 14 години. Влезнах 10 минути преди края и след няколко секунди с първото си докосване успях да вкарам. Наистина уникален момент, който никога няма да забравя!

Ти си рекордьор и за най-млад дебютант, и за голмайстор. Какво значи това за теб, към какви рекорди и успехи се стремиш в бъдеще?

Това наистина са хубави неща, които ме правят горд със себе си и показва, че невъзнаграден труд няма. Нищо не идва случайно. Аз продължавам да работя и се надявам да имам още постижения и успехи в бъдеще. Искам да направя добра кариера и да достигна футболни върхове!

Още от малък те следят доста чуждестранни клубове, говореше за конкретна оферта от елитния италиански Сампдория. Мислиш ли, че ти е рано още за такава крачка или вече се чувстваш готов?

За мене е важно сега да тренирам и да се развивам, другото времето ще го покаже..

Кажи ни сега кой е любимият ти футболист и как той те вдъхновява?

Макар да се отказа, моят любим футболист завинаги ще си остане Франческо Тоти. Истински отдаден на един клуб с цялото си сърце!

За финал, какво ще кажеш на привържениците на “Локомотив” в тези тежки за клуба дни?

Да продължават да бъдат все толкова отдадени на отбор , да не спират да ни подкрепят навсякъде и заедно да върнем “Локомотив”, където му е мястото – на челните места в Първа Лига.

Вальо, благодаря ти. Успех в личен и професионален план. Ти можеш!

Благодаря!