Иван Стамболов-Сула е едно от най-ярките лица на българската публицистика, както и автор на художествени творби, които се продават повече от добре. Най-новата му книга обаче се казва „Технология и философия на творческото писане“. Макар заглавието да навява мисли за сух и скучен учебник, ужасът на всеки студент, скромният автор на това интервю може да ви увери, че книгата е изпълнена с специфичното тънко чувство за хумор на автора и се чете за ден, почти като увлекателен роман. За нея ще си говорим директно със Сула, в следващите редове.

Г-н Стамболов, какво ви накара да напишете книга за творческото писане?

Правилният въпрос е не „какво“, а „кой“. В такъв случай отговорът би бил „Проф. Валери Стефанов“, един от най-добрите български белетристи, преподавател в Университета и директор на Университетското издателство. Срещнахме се случайно в ресторанта на Архитектите и от лаф на лаф…

Към кого е насочена тази книга?

Към всеки, който иска да се занимава професионално с писане. Под „професионално“ разбирам да пише така, че някой да му плати за написаното. Това може да изглежда смущаващо на пръв поглед, но всъщност е твърде окуражаващо, защото ако се намери издател, готов да ви плати, то това означава, че някъде съществува потенциална публика за вашия текст или поне така е преценил издателят. Но те обикновено не бъркат за тези неща. Книгата отговаря най-вече на въпроса „Как да пишем?“, до някъде на въпроса „Защо да пишем?“, но по въпроса „Какво да пишем?“ запазва благоразумно мълчание.

Ще има ли придружаващ учебен курс?

Трябваше да има тази година в Университета, но точно тогава се разрази поредната вълна на COVID-истерията и всякакви такива курсове отпаднаха. Но един ден със сигурност ще има. Вероятно ще организирам и частен курс – имам и време, и място.

Само художествени жанрове ли разглеждате?

Да, ако приемем и журналистиката за художествен жанр. А можем да я приемем както заради висотата на изразните средства, така и заради художествената измислица в много от журналистическите текстове. Напоследък журналистиката все по-често показва влечение към фикционалност. Благодаря, че не използвахте английската дума за „жанр“. 🙂

Какви умения се надявате да предадете?

Преди всичко познаване на теорията. Писането е високоорганизирана дейност, а всяка високоорганизирана дейност си има правила. Заедно с това споделям и личния си опит ­– планиране на произведенията, събиране и систематизиране на информацията, създаване на масиви от помощни документи.

Техники като тази как да не забравим какво е казал героят ни преди един месец и петдесет страници или пък в трета глава брадавицата, която досега е била на лявата му буза, да не се появи на дясната.

Обяснявам как се изграждат характери, какви чувства ръководят обикновено хората, как без много описания се рисува портрета им и т.н. Казвам как се замисля, планира и изгражда сюжетът, как се води действието, как ритмично да се редуват описания с пряка и полупряка реч. Посочвам значението на символите и как въздействат на съзнателно и подсъзнателно ниво. Препоръчвам дори и най-лиричните текстове да имат познавателна стойност и други такива неща.

Какво е за вас лично писането?

Едно от малкото неща, които умея да правя. Писането е много подходящо да подредиш собствените си мисли под предлог, че искаш да съобщиш някому нещо. И най-сетне творческото писане като всяко изкуство носи удоволствие и удовлетворение. Ключовата дума е „творческо“. Желанието за творчество е най-необоримото доказателство за това, че човекът е създаден по образ Божи. Дарвин, Маркс и Маркузе не могат да обяснят поривът за творчество. Макар че ние не творим в истинския смисъл, а само претворяваме или отразяваме вече сътвореното от другиго. Истинското творчество е творчеството ex nihilo и него го може само Бог.

Кой е Сула?
До 1994 г. Иван Стамболов е хоноруван сценарист и продуцент в Националната телевизия, Националното радио и Дарик Радио. През 1994 г. основава собствена компания и се заема с консултантски бизнес, с който се занимава и до днес предимно в областта на медиите и политическото позициониране. През последните години поддържа собствени публицистични рубрики в печатни и интернет издания. Автор е на книгите „Безобразна поезия“ (пародия); „Додекамерон“ (12 новели), романите „Янаки Богомил. Загадката на иконата и слънчевия диск“ и „Янаки Богомил 2. Седем смъртни гряха“; сборниците публицистика „Дзен и изкуството да си обършеш гъза“, „Картаген трябва да бъде разрушен“ и „Тънкият гласец на здравия разум“; систематичното ръководство „Технология и философия на творческото писне“. Бил е колумнист във вестниците „Пари“ и „Сега“, сп. „Економист“ и сайтовете „Уеб кафе“ и „Топ новини“, а понастоящем – във в. „Труд“ и „Нюз БГ“. Автор е на един от най-популярните български блогове Sulla.bg, носител на големите награди на Българската WEB асоциация и Фондация „БГ Сайт”. Член на Обществения съвет на БНТ и на Творческия съвет към Дирекция “Култура” на Столична община.

Защо „и философия“, не е ли технологията достатъчна?

Както стана дума и одеве, технологията отговаря на въпроса „как“, докато философията отговаря на въпроса „защо“. За да бъде творческото писане истинско изкуство, то трябва да притежава цел и посока. Истинското изкуство е молитва. Ако молитвата не е отправена към Някого, тя не е нищо. Защо човек твори изкуство? За да изрази неизразими неща, неща, за които в езика на обикновената комуникация не съществуват адекватни понятия. Дори и една талантлива реклама, дори и кадърното лого на махленската бакалничка имат своя трансцедентен план, дори това да е временната, мимолетната победа на космоса над хаоса, на живото над мъртвото, на битието над небитието.

Какви задачи трябва да изпълни една литературна творба?

Да задоволи някаква потребност на конкретния читател – да го разсее, да му достави удоволствие, да го възбуди (ако е еротична), да обогати знанията му, да го доведе до вътрешно откровение, да усъвършенства или да промени мирогледа му, да потвърди изводи, до които е стигнал вече и сам, с което да му вдъхне увереност. Но текстът е преди всичко комуникация – един пише, за да чете друг. Всичко започва от момента, в който писателят сякаш те спира на улицата, хваща те за ревера и трескаво прошепва: „Чакай да видиш какво ще ти кажа!“.

Кое е по-важно – упоритостта или таланта?

Ако вярваме на Ленин и на Питър Гейбриъл, рецептата е 99% труд и 1% талант.

Ние, разбира се, не е разумно да им вярваме, особено на Ленин. За да извършва духовна дейност, а писането на художествени текстове несъмнено е такава, на човека е необходима синергѝя – съчетание от избора на свободната му воля и от Божията благодат. Всекиму са дадени различни таланти и всеки е длъжен да положи максимум усилия и труд, за да принесе плодове от тях. Иначе ще чуе: „Лукави и лениви рабе!“ (Мат. 25:26)

Всеки ли може да бъде научен да пише творчески?

Не. Само онзи, който има съответните таланти, според цитираната в отговора на предишния въпрос притча от глава 25 на Евангелие от Матея. За да е „творчески“ един текст (да създава нещо, което преди го е нямало, но всички да ахнат като го видят), в него трябва да присъства някоя от нетварните енергии, чрез които бòжеството се проявява в тварния свят (питайте исихастите за подробности). Това не зависи от пишещия. Но всеки може да бъде научен да пише прилично, грамотно и систематично. Най-добрият метод е практиката: колкото повече пишете, толкова по-добре пишете. По-полезно е да пишете писма, отколкото да си водите дневник, защото писмата още от самото начало имат ясен адресат, тоест представляват истинска комуникация. Няма да се уморя да повтарям, че животът на текста се състои от 50% писане и 50% четене. Един и същи текст, прочетен от различни хора, може да се окаже различен до неузнаваемост.

Може ли Картаген да бъде разрушен само с литература?

Не. И в този случай е необходима синергѝя. Ако приемем, че Картаген е злото, увредило човека, а чрез него и цялото творение (аз искрено препоръчвам да приемем това), то – рано или късно –

Картаген ще бъде разрушен, защото доброто и злото не са равностойни – доброто е същност, докато злото е само състояние

Катон Цензор, който е останал в историята с натякването за Картаген, не е успял да доживее с три години разрушаването му.

Някой ден ще напишете ли учебник за писане на учебници по творческо писане?

Отговорът на този въпрос е мълчание, защото отговорът е очевиден. Когато Пилат попитал Христос: „Що е истина?“ (Иоан 18:38), Христос отговорил с мълчание, защото истината не е нещо, а Някой и този Някой в момента на задаване на въпроса стоял пред питащия в цялост и пълнота, нямало какво повече да се добави. По същия начин, гледайки един вече написан учебник по творческо писане, вие виждате как се пишат такива учебници. 🙂 Всяко нещо е учебник по себе си, по собствения си предмет.

---

Николай Облаков