Пандемията от Covid-19 направи носенето на предпазни маски и ръкавици задължително в почти целия свят. И въпреки редицата ползи за природата покрай карантината при „първата вълна“, се оказва, че еколозите са изправени пред нов проблем. Пластмасовите торбички, които постоянно се носят из въздуха, и изхвърлените на земята бутилки бяха заменени от маски и ръкавици. Моретата и океаните също платиха цената на човешката безопасност.

Доброволци от френска неправителствена организация се включват в почистването на плажовете и водите от новите т.нар. „ковид отпадъци”. Те намират пет маски и четири латексови ръкавици само при първото гмуркане.

„Само във Франция властите са поръчали два милиарда маски за еднократна употреба . Като вземем това предвид… рискуваме скоро да имаме повече маски, отколкото медузи в Средиземноморието“, пише Лоран Ломбард от „Операция чисто море” в социалните медии.

Той качва и видео от гмуркане, показващо маски и ръкавици в морето близо до Антиб.

Същият проблем се среща и на много други места по света като дори стигна до необитаемите острови Соко. На няколко морски мили от Хонконг, Гари Стоукс от групата за опазване азиатските води намира около 100 маски, изхвърлени от вълните на сушата, при три посещения на плажа.

„Не сме виждали толкова много маски досега на толкова отдалечено място“, казва Стоукс пред Deutsche Welle. Той подозира, че са дошли от Хонконг или друг град в региона. „Когато ги открихме, бяха минали само шест седмици, откакто хората започнаха да използват тези маски.“

Широката употреба на еднократни маски и други предпазни средства, както и неправилното им изхвърляне могат сериозно да навредят и на дивата природа.

Например, ако маските и ръкавиците бъдат изхвърлени на улицата, когато завали, те могат да попаднат в реките, езерата и моретата.

Има и още десетки други начини маските да стигнат до водите. Хората се разхождат, изваждат портфейлите си и от джобовете им случайно пада маска. Дори да бъдат изхвърлени в кошчетата за боклук, те са достатъчно леки, за да бъдат издухани от вятъра.

А попаднат ли във водата, те представляват заплаха за морския живот.

„Във водите на Хонконг имаме розови делфини и водни костенурки“, казва Стоукс. „Наскоро публикувано проучване показа, че когато пластмасата остане във водата твърде дълго, водораслите и бактериите започват да растат върху нея и подмамват костенурките, че това е храна за тях.”

Труповете на морски животни по бреговете се увеличават все повече, а причината е погрешното поглъщане на маски.

Оказва се, че маските са поредните морски отломки, които се носят по повърхността на водата, подобно на найлоновите торбички и пластмасовите бутилки. А това, за жалост, е наследството, което оставяме на следващото поколение.

Рециклирането на изхвърлените еднократни маски и ръкавици не е лесна задача. Съществува европейска схема за това, според която търговците на дребно и производителите плащат за събирането и обработката на пластмасови опаковки. Тъй като ръкавиците не се считат за опаковки, те не могат да бъдат поставени в битови кошчета за рециклиране.

Дори ръкавиците, изработени от латекс, който е естествен продукт, невинаги са екологичен избор. Това зависи от химичните добавки, използвани за производството им, някои от които могат да навредят на околната среда, когато се разлагат.

На този етап е рано да се оценява въздействието на коронавируса върху общото количество отпадъци от пластмасови опаковки, генерирани през 2020 г.

Световната здравна организация (СЗО) препоръчва редовното миене на ръцете, което защитава повече от заразяване от COVID-19, отколкото носенето на гумени ръкавици.

Освен това много фирми започнаха да произвеждат маски за многократна употреба, които могат да се перат след всяко носене и да се използват отново. 

В САЩ производителят на автомобили Ford изработва маски за многократна употреба от материали за въздушни възглавници, които могат да се перат до 50 пъти. Университетът в Небраска пък тества дали ултравиолетовата светлина може да удължи живота на медицинските маски така че да могат да бъдат използвани повторно.

Въпреки това държавите не трябва да избират между опазването на околната среда и опазването на общественото здраве. В бъдеще трябва да сме сигурни, че сме готови за такива пандемии и че сме готови да се справим с тях по екологичен начин, без да е необходимо да избираме едното пред другото.

Мария НИКОЛОВА