Христо Стоев е 20-годишен студент в Техническия университет в София, учи „Авиационно инженерство“. На пръв поглед е като всички останали – обича да тренира във фитнеса, да играе футбол и компютърни игри. Свободното си време обаче посвещава не само на приятелите, но и на фотографията. А страстта към нея му се отплаща.

В днешното интервю Христо ще ни разкаже малко повече за това какво е фотографията за него, кои са първите му кадри, любими фотографи и по-очарователен ли е светът зад камерата. А повече за младия талант и творбите му можете да намерите в профила му в Instragram: icohimself.

Христо, как реши да се захванеш с фотография?

Всъщност от 13-годишен се занимавам с графичен дизайн. От около 3 години обаче започнах да се интересувам и от фотография. За мен фотографията е изключителна форма на изкуство и винаги съм се заглеждал в снимки, където и да попадна на тях – в списания, в Интернет и дори на улицата. Когато снимаш видеоклип, филм, а дори и съвременните влогове в YouTube, имаш възможност да запишеш какво се случва в движение, звука от околната среда, както и да дадеш контекст на обекта и неговите действия. Предизвикателството и креативността във фотографията са тези аспекти, които ме привлякоха.

Нужна е мисъл, правилна композиция и подредба на всичко пред обектива,

за да може в един запечатан неподвижен момент да се предаде на зрителя чувството, което си изпитал, когато си решил да натиснеш бутона на апарата си. 

Има ли човек, който да те е вдъхновил?

Харесвам безброй много фотографи и мога да кажа, че се мотивирах, разглеждайки техните уебсайтове и Instragram профили. Няма конкретен човек, който ме подтикна да закупя първия си апарат, беше колективно събраната позитивна и креативна енергия от всички тях. Интересното е, че

голям принос има фотографката, която бях наел за бала си.

Тъй като винаги предпочитам да съм от задната страна на обектива, а тогава аз бях пред него, забелязах малките неща, когато тя снимаше. Търсенето на подходящ фон, подбирането на подходящ обектив, създаването на приятна за окото и завършена композиция ме заинтересоваха безкрайно, имайки предвид, че съм човек на детайлите.

Кои са твоите източници на вдъхновение днес?

Днес, повече от всякога, сме затрупани с какви ли не снимки от какви ли не източници. Според мен, преди 20, 30 и повече години, фотографите са имали изключително предимство –

никой не им е налагал стандарт, който се „харесва“.

Запечатвали са това, което предизвика емоция в тях самите и не са били подвластни на лайкове и последователи. Днес, макар и с безкрайното съдържание, което просто се създава „набързо“, аз съм успял да намеря в онлайн пространството, случайно или не, малък брой фотографи, които имат изключителни умения и визия и чакам с нетърпение да публикуват нова снимка.

Но вдъхновението не идва само от други фотографи. Смятам, че най-добрите ми идеи са дошли тогава, когато обръщам внимание на най-малките неща около мен – светлините на колите и светофара в час пик на Орлов мост, перфектно подредените камъни подаващи се от водата на плажа в Несебър, изключителния нюанс на оранжево, с който е облян НДК по залез. Трябва да се вглеждаме в детайлите в сивото ни ежедневие, защото красотата е винаги там.

Някога имало ли е моменти, в които да не знаеш какво да снимаш или от кой ъгъл? Какво правиш в такъв случай? 

За съжаление, фотографията е 80% точно това. Дори и най-добрите фотографи имат стотици хиляди, милиони кадри зад гърба си, които са преекспонирани, не са на фокус, запечатали са лоша композиция, скучна идея или не са постигнали желания резултат. Лично аз съм прекалено нов в тази сфера, за да мога да извлека прилична снимка от всяка ситуация и за съжаление доста често се случва да се откажа преждевременно, ако снимката ми не се получава. Затова предпочитам, когато снимам, да имам предварително изготвена в главата си идея и концепция, а ако нямам такива, то поне да съм подбрал правилната локация и време от деня.

Ако пък все пак не се получи нищо – винаги има утре.

Какво обичаш да снимаш най-много?

Обичам да експериментирам и не искам да се ограничавам само в един стил. Харесва ми да създавам т.нар. „композитни снимки” – няколко различни събрани в една. В последно време се интересувам много от пейзажната и fine art фотография и смятам, че със силата на апарата могат да се разкрият красоти, за които не предполагаме. 

Коя е любимата ти част от фотографията?

Както споменах по-рано, това, което ме привлича във фотографията и ме подтиква да предизвиквам сам себе си е, креативността и търсенето. Заради фотографията се научих да използвам винаги различни маршрути, както и винаги да се обръщам назад, защото е истинско чудо колко много от заобикалящия ни свят пропускаме. Търсенето на нови перспективи и ъгли, съчетано с изучаване на техническата част, правят фотографията особено интересна за мен.

Сподели, че 80% от фотографията всъщност е това да не знаеш какво или от кой ъгъл да снимаш. Колко снимки правиш средно на месец? Колко време ти отнема да ги обработиш?

За съжаление, както повечето хора на моята възраст се налага да отделям време на университета и работата си и не ми остава много време, в което да снимам.

Истината е, че се старая да отделям поне по 4-5 дни от месеца, в които да натрупам кадри.

Времето им за обработка зависи от много фактори, най-вече от идеята за снимката и резултата, който искам да постигна. Композитните снимки отнемат най-много време – около 2-3 часа. Останалите се нуждаят от поне около час работа, за да се получи желаният резултат.

Ти си един от участниците в изложба на „Виваком“. Очакваше ли да включат твоите снимки и как се почувства, когато разбра хубавата новина?

Да, „Виваком“ направиха инициатива в Instagram, свързана с фирмения им цвят – оранжевото. Задължителното условие беше да участва цвета в снимката, всичко друго беше оставено на фотографите. Не съм очаквал, че ще поискат да включат моите снимки – аз съм аматьор, а останалите подбрани кадри бяха на утвърдени имена в България и на хора, на които се възхищавам. За мен беше чест да видя снимките си сред техните, а и да имам шанса да се срещна и поговоря с тях, даже и да пием по бира. Благодарен съм за цялостното изживяване и за ценните знания, които придобих в процеса.

Подготвяш ли следващите си проекти, с които ще можем да те видим и може ли да споделиш кога може да ги очакваме?

Не бих нарекъл снимките ми „проекти“. Ако говорим за дизайн на някой каталог или лого, по които работя, съм склонен да приема това определение, но не бих квалифицирал снимките ми като проекти. За момента се старая да снимам поне веднъж в седмицата, понякога и без конкретна идея. В момента съм в процес на изготвяне на поредица, наречена „София в движение“, в която показвам забележителности от града в по-различна светлина. Тя няма комерсиална цел, а по-скоро е за лично удовлетворение. 

Какво е мнението ти за фотографията в България? Подобрила ли се е тя през последните години? Какви тенденции наблюдаваш до момента?

С риск да се повторя – не смятам, че съм достатъчно вещ в сферата, за да мога да критикувам фотографията в България. Тъй като аз се занимавам с улични снимки най-вече, следя предимно канали с такива. Професионалните фотографи, които снимат събития, по мое мнение все повече се опитват да излязат от статуквото и измислят страхотни нови похвати за предаване на емоция от сватба, абитуриентски бал и т.н. Колкото до по-близките до мен фотографи –

креативността и техниката, с която заснемат моменти и пейзажи, поне според мен, е в същински пик.

Все повече забелязвам използване на много техники в една снимка, умело съчетаване на различни експозиции и опити за създаване на нещо различно. Всичко това ме мотивира да продължавам да се развивам и да търся нови предизвикателства, за да мога да догоня „колегите“ си.

Кои са фотографите, на които се възхищаваш?

Има много фотографи, които харесвам, но същински се възхищавам на много малко от тях. За мен най-добрият пейзажен фотограф в момента е Даниел Кордън – същински виртуоз, който изумява с всеки един кадър, който публикува. Финесът, с който поднася някоя планина в Южна Корея или пустошта на Австралия, ме кара да следя профила му с нетърпение, в очакване на още и още. Ако пък говорим за портретна фотография и представяне на човешки емоции и черти има само едно име – ШонТъкър. Неговият философски подход към фотографията, чрез който задава въпроса „Защо?“, а не „Как?“ е изключителен и кара зрителите да се замислят по-дълбоко от повърхността на снимките му.

Не мога да не спомена и Polly Rusyn, чиито творби са същински произведения на изкуството, които няма как да не накарат и най-обикновения човек да се загледа.

Какво означава фотографията за теб и какво ти дава тя?

Фотографията за мен е начин да се откъсна, макар и за малко, от реалността и да се потопя в един по-различен свят, пречупен през обектива. Фотографията ме предизвиква да надмина себе си и да търся нещо, което не е било правено досега, да заснема нещо, което може би никой друг не е забелязал.

Чрез снимането се забавлявам,

но не мога да крия и, че понякога ме кара да се ядосвам и разочаровам. За щастие, смятам, че тези негативни ефекти в по-широкия смисъл имат позитивен ефект – карат ме да надграждам и развивам себе си.

Според теб може ли някой непрофесионален фотограф с хубава камера да бъде успешен?

Притежанието на хубава камера при никакви положения не означава, че човек е фотограф. Знам, че е клиширано – винаги фотографите, които казват, че техниката не е от значение, снимат с последен модел и не биха я заменили за нисък клас. Моето мнение обаче е същото. Моята техника поне на този етап също е далеч от идеална, но смятам, че ако човек иска да се занимава със снимане, той трябва да започне от най-ниското стъпало, за да може да се научи на основни принципи. След като се овладеят техниките на експониране, фокус, композиция и т.н., тогава е дошло времето за „ъпгрейд“. В заключение – апаратът не те прави фотограф, но е неделима част. Най-добрата техника е тази, която ти подхожда и която ти е подръка, когато най-много ти трябва.

Симона ГОЦОВА-МОМО