Ясно е, че живеем в консуматорски свят, в който постоянно имаме нужда от нещо ново. Ясно е, че не само най-малките, а всички обичаме да получаваме подаръци на Коледа. Ясно е също, че няма как тази традиция да се изкорени. Откъде обаче започва тя и всъщност дали не пазаруваме повече, отколкото празнуваме?

Всяка година сумите, похарчени за коледни подаръци, надхвърлят тези от предишната. 2019-а не прави изключение – българинът ще отдели средно по 350 лв, за да зарадва близките си. В САЩ пък по-голямата част от населението дава между 500 и 1000 долара за същото. Защо пръскаме толкова пари за коледни подаръци? Нека проследим събитията хронологично.

Традицията за подаряване на подаръци през този период от годината датира от езическите общества много преди Рождество Христово, което всъщност би трябвало да празнуваме на 25 декември. Римляните почитали Сатурн, който считали за бог на земеделието и от 17 декември започвали да празнуват края на сеитбата. Те организирали пиршества и си разменяли различни дарове.

Друг предшественик на днешните коледни подаръци са мирото, тамянът и златото, с които тримата мъдреци дарили Иисус Христос след раждането Му. Разбира се, и трите дара имат символични значения: мирото препраща към Помазаника, който ще принесе Себе си в жертва и ще победи смъртта, тамянът е за Христос като Първосвещеник, а златото символизира Неговата царственост (наричан е „Цар на царете“).

Всъщност раждането на Христос само по себе си се разглежда като подарък от Господ

заради безкрайната Му любов към човечеството.

А дядо Коледа, който днес децата чакат с нетърпение, не е никой друг, освен Свети Никола или Свети Николай Мирликийски Чудотворец, чиято смърт честваме на 6 декември. Той е духовник, роден през III век, приживе готов да помогне на всеки нуждаещ се с каквото може и навярно затова хората го свързват с образа на добрия старец, носещ подаръци. След смъртта си става светец и се слави с покровителството си над децата, моряците, рибарите…

Любопитно е обаче, че той, разбира се, е бил и върл противник на езичеството, откъдето всъщност започва традицията за размяна на подаръци.

И – ако съвсем сте се оплели в исторически факти – нека ви разясня с каква цел ги привеждам:

От деца сме свикнали да получаваме подаръци от дядо Коледа, а по-големите от нас – от Дядо Мраз – и в това всъщност няма нищо лошо. В днешния свят обаче е друго. В днешния консуматорски свят всичко, което можеш да чуеш, в разговорите между хората на улицата през декември, е: „Купи ли вече подаръци?“, „Какво ще купуваш на еди-си-кого за Коледа?“, „Разбрах, че в мола имало големи намаления!„…

По-ча-кай-те!

(Ама наистина ми се иска да им изкрещя!)

Не ходете в мола, не правете това удоволствие на търговците. Подарете на децата си мигове с вас, не с парите ви, превъплътени в най-новия модел смартфон или играчка, която скоро ще събира прах при миналогодишната. Направете нещо заедно, за което не сте имали време през останалата част от годината.

Не ги учете да свързват този празник с получаване на нещо. Вместо това обяснете и на тях, и на всичките си близки колко щастливи сте от това, че са до вас, че не само на Коледа, но и във всеки друг ден през годината ги обичате, цените и наистина сте благодарни, че са здрави и са тук.

Подаръците са меркантилното извращение, масовата истерия, в която съвременния свят е превърнал този празник.

На 25 декември не трябва да празнуваме нищо друго, освен Любовта

А тя е толкова сгряваща сърцата и предизвикваща детска радост у всички, че нямаме нужда да чакаме до Коледа, за да я честваме, нямаме нужда от свещи, за да ни стане уютно, нито нужда от покупки, за да запълваме празнини. Защото тя просто не оставя такива.

Ние, така или иначе, пазаруваме всеки ден. Храна, напитки, дрехи… Ежедневно посещаваме някой магазин и пазаруваме. Дори, когато празнуваме, пак пазаруваме, за да се подготвим за празненството. Мисля си, най-логично е да направим Рождество Христово единственото изключение. Защото, съгласете се, някак е грозно да принизяваме именно този празник до ядене, пиене и размяна на подаръци. Той трябва да е точно обратното – осъзнатост и любов, които много трудно ще усетим с пълни стомаси, празни портфейли и мисли как ще я караме до Нова година.

Славея НИКОВА