„Околобългарско“ е проект, който води своето начало през лятото на 2018 година. Група младежи решават да намерят положителния пример за България, защото са отегчени от вечното недоволство и мрънкане, че нищо в тази страна няма да се оправи. Ванин, Жанин, Виктор, Антонио и Елена – това са имената, които стоят зад проекта.

Ванин, Жанин, Виктор и Антонио са от Плевен. В началото ги събират олимпиадите по биология, където всички се срещат, а по-късно и общите интереси и цели. Ванин е студент втора година в Англия – специалност „Политология“, Виктор е на 20 години и учи „Медицинска рехабилитация и ерготерапия“ в Плевен. Антонио – на 24 години,  в момента прави магистратура в Техническия университет в Габрово. Жанин е на 17 години и се занимава с дебати и младежки дейности, а Елена е родом от Казанлък, на 20 години, студент в университета „Минерва“ в САЩ и всеки семестър живее в различен мегаполис.

Те тръгват на пътешествие из страната, за да си отговорят сами на въпроса „Има ли надежда за България?“. Срещат се с хора, задават им въпроси, искат да чуят техните истории и да се научат от тях. Проектът им завършва на 12 януари, когато пускат късометражния документален филм „Околобългарско“. Преди дни ни зарадваха с първата част от филма „100-годишна граница“, който са подготвили по случай подписването от Ньойския договор. На 27 ноември очаквайте и втората част, която крие важно послание за всички нас. Повече за проекта ще разберем от Ванин, Виктор и Антонио.

Как Ви дойде идеята да създадете „Околобългарско“?

Ванин: Може да се каже, че ние тримата родихме идеята и след това събрахме екипа. Затова всеки от нас има различна версия за това как е дошла идеята. При мен дойде след поредното ми пътуване до София. Там се срещнах с позната, на която обяснявах пред какви проблеми е изправена страната, а тя настояваше, че България си е супер и няма за какво да се оплаквам. Тогава се замислих, че ние самите не знаем в каква реалност живеят хората около нас.  Повечето са затворени в собствените си балончета от сферата си с близки и познати, хора от техния град или село. И по това са готови да съдят какво е цялостното положение в страната. Ние искахме да разберем каква е истината за реалността в България. Единствения начин да го направим беше да я обиколим, да се срещнем с хората, да разговаряме с тях. Да успеем да си направим съответните изводи.

Виктор: Преди три години бях спасител на морето, когато Ванин ми звънна и ми каза: „Викторе, имам страхотна идея! Трябва да ме изслушаш и да я обмислим“. Тогава започна да ми обяснява: „Трябва да обиколим България, трябва да се срещнем с хората, трябва да направим това, това и това…“. Бях скептично настроен, защото тогава ми се стори като много, много сериозен проект, който не знам дали сме готови да реализираме. И остана малко в пространството. Казахме си, че идеята има стойност, но ще го мислим по-нататък.

Антонио: Моята версия е, че всичко се роди съвсем естествено, с разговори между нас на маса, на хапване и пийване. Първо да кажа, че се познаваме от 2-3 години и често сме си говорили как може да се подобрят нещата в България. Спонтанно просто решихме, че това лято го правим. План. График. Екип. От до и всичко стана.

Какво е „Околобългарско“?

Антонио: „Околобългарско“ е проект, който има голям потенциал за развитие и след това. Не е просто да обиколим България и да кажем да има някакви хора, има някакви проблеми или те са ги решили по някакъв начин.Смятаме, че можем да наберем други активни хора и за в бъдеще заедно да правим по-добри неща.

Какво е мнението Ви за България?

Ванин: България е страна в много лошо положение днес, но с много голям потенциал, който зависи от самите нас колко ще развием. Ние сме отговорни. И не го казвам просто така, защото знам, че звучи банално и шаблонно, но наистина, ако погледнем природата, ресурсите, хората, сред които има доста квалифицирани кадри. Да, голяма част от тях са в чужбина, както и аз, но вярвам, че ще се върнат, когато видят, че промяна може да има.

За 40 дни успявате да обиколите над 60 места. Как действахте? Какъв беше планът, за да успеете?

Антонио: Човекът, който прецени времето е Ванин, така че…

Ванин: Имахме си предварително зададени места за деня и колко време ще им отделим. Бяхме си разделили цялата обиколка на 4 етапа. Тоест, четири обиколки по една седмица. След всяка се прибирахме за един ден почивка и след това потегляхме към другия етап. Бяхме разделили държавата на 28-те ѝ области. Целта беше да посетим областния град и един-два по-малки в околността, за да можем да се доближим до реалността във всяка една от тях.

Имахте ли някакви спънки по време на осъществяване на проекта?

Антонио: Спането.

Ванин: О, да. Най-голям проблем беше къде ще спим. За този един месец сме почивали вкъщи само 3 дни. Всички други нощувки бяха по път. Няма как да спим в колата цял месец. В началото имахме ентусиазирани идеи да спим на палатка, но в крайна сметка не целият екип беше съгласен и сме много благодарни на всички познати, приятели и непознати, които отвориха домовете си за нас и ни позволиха да преспим.

Кое място ви вдъхна най-голяма надежда, че сте на прав път и успявате да намерите положителния пример за България?

Антонио: Всички хора, които интервюирахме. Всички техни идеи са много добри и сполучливи.

Виктор: Аз мога да дам за пример Берковица. Там група момчета създават „Заедно за Берковица“ и от 2011 г. правят какви ли не инициативи и развиват града. Имам чувството, че правят повече за града, отколкото общината. Те поддържат връх Ком чист, слагат табели, слагат цитати, а общината не си мръдва пръста.

Антонио: Издигат паметници.

Виктор: Да, издигнали са паметник на Ботев.

А какви проблеми ви показаха хората?

Ванин: Те се знаят, но ние ги видяхме отблизо как оказват влияние на хората. Ниското заплащане. Почти навсякъде хората казваха, че взимат средно 500-600 лева на месец.

Антонио: Неработещи институции. Липсващо здравеопазване и ниско образование.

Ванин: Във Враца болница пред закриване, във Видин болница пред закриване. В Мадан, едно родопско градче казаха, че имат една линейка за 40 села. Като цяло големият проблем е, че хората са изгубили надежда и вяра, че държавата може да им помогне по някакъв начин. И не само държавата, а губят надежда, че някой нещо може да направи изобщо.  И това е тъжно.

Кой е най-големия проблем, който открихте, че срещат хората, докато снимахте „100-годишна граница“?

Виктор: Най-големият проблем, който открихме, всъщност е разделението, което новата граница е създало между българи и българи, между братя и сестри, между приятели и роднини. Няма как да дам един конкретен пример, защото те са много. Във филма хората ни разказаха, какво са преживяли, в напълно естествена обстановка и бяха много искрени с нас. Важно е да обвържем поуките от този етап от нашата история с днешната действителност, за да можем да преодолеем именно тези проблеми, които до голяма част са обвързани със събитията случили се след подписването на Ньойския договор.

Какво е посланието, което искате да оставите на българите с филма?

Ванин:  Посланието ни е към младите, които са поставени пред избор дали да изкарват хляба си в чужбина или да търсят реализация тук. Останете си или се върнете в България. Аз също желая да се върна след като завърша образованието си, защото вярвам, че от нас зависи всичко. Ние, младите, трябва да сме будни, да работим заедно за промяната. Да се подкрепяме и да имаме общи каузи и цели. Винаги съм се чудел как в Студентски град има 50 000 студента, които са всичките клишета в очите на обществото: „цветя на нацията“, „енергията е в тях“. Тези хора действат и мислят като единици. Част от тях се дразнят на едно, друга част на друго, на трето, и пето, но не се обединяват в една кауза. Представяте ли си тези 50 000 млади хора да излязат на протест или да организират подписка. Нещо да направят като част от обществото, в което искат да живеят. Не да ходят да гласуват за познатите ни вече лица, а да излязат на улицата и да създадат промяна, защото промяната е в нас.

Десислава ВИТАНСКА