Събудих се и погледнах през прозореца. Живея в планината и обичам да се наслаждавам на природата – всеки път, щом мога, хвърлям някой поглед навън. Този път обаче не видях нищо. Потърках очи, решила, че все още съм сънена, а погледът ми е замъглен. Отворих ги, но пак не видях нищо. Пред очите ми се открояваше само един огромен, черен облак, разстилащ се над целия град, намиращ се в подножието на селото. Планините в далечината почти не се виждаха. Цветът на вечнозелените дръвчета не беше ясно различим. Не се червенееха покривите на къщите. Не чувах птиците да пеят. Градът сякаш бе заспал за вечни времена.

Прочетете повече