България за пореден път е в ръцете на правителство със спорни компетенции, влияещо се от задкулисни личности и цели, а цената за това я плаща, този, който винаги го е правил – всеки един от нас.

Прочетете още Кой какъв е в управленската ни бутафория? →

До определена възраст ни будят родителите ни, защото трябва да ставаме рано за училище, но сме още малки. В един момент обаче трябва сами да се събуждаме. Същият е случаят и с приспиването – родителите ни ни четат и седят до нас, докато заспим, а по-късно сами решаваме дали да си легнем, или съответно да седим будни цяла нощ.

Прочетете още Да чакаш Будителя →

The name is Mamdani. M-A-M-D-A-N-I. You should learn how to say it.

Прочетете още Името е Мамдани (и трябва да се научим как да го произнасяме) →

Когато родната политика нахълтва „с взлом“ по домовете ни и вече на никого не му е до ирония и шеги, на помощ идва американската – като вечната катастрофа, от която не можеш да отлепиш поглед. Поредното потвърждение и приложение на уж стигматичния израз: „Не е важно на мен да ми е добре, а на Вуте да му е зле“. Такава ли е ситуацията с най-релевантната за момента новина в американската политика, а именно новоизбраният кмет на Ню Йорк – Зохран Мамдани?

Прочетете още Зората на Зохран – имигрант в града на имигрантите →