Все по-трудно е да си будител. За да си будител, трябва да си първо човек, да „бъдеш“. А обществата днес живеят „виртуално“, общуват „виртуално“, запознават се в социалните мрежи. Векът на виртуалните личности, които имат малък досег с реалността.
Прочетете още За будителите, демокрацията и хуманитарната култура
Днес всеки е компетентен по всички въпроси, а социалните мрежи са с отворени врати към всеки, готов да изрази искано и неискано становище по стари и нови, наболели и преживени теми. Какви са последствията за един човек, когато той не се съобрази с обществените правила?
В днешно време една публикация във „Фейсбук“ е достатъчна, за да подпали онлайн дискусии, които продължават да се нищят със седмици. Всеки бърза да допринесе с компетентното си (или пък не чак толкова) мнение по темата и ако е възможно – поне за кратък момент да се превърне в герой на виртуалната агора. Съвсем наскоро социалната мрежа отново се превърна в арена за ожесточени словесни битки, като този път провокацията дойде от страна на писателя Милен Русков.
Карлос Насар, по линия на задочната гордост, от щангист-рекордьор за няколко години се превърна в символ на българщината. Разбира се, вече е гледан като писаното яйце на нацията, което толкова обича България, че не може да се сдържи да не се снима под герба. Или да кара под въздействието на амфетамини. Без книжка. Инцидентно.
Преди две седмици външният министър Георг Георгиев побърза да разреши на Владимир Путин да мине през България за срещата му с Доналд Тръмп в Унгария. Не само се изложихме отново с подмазвачество, но и впоследствие станахме за смях, понеже срещата беше отменена почти веднага след услужливия жест на Георг.
