Принцеса Даяна е живяла живот като от книгите,  само че, изглежда, не като приказните, а от онези за оцветяване. Не е съвсем ясно кой е държал моливите, но със сигурност често е излизал извън очертанията.

Мемоарите за живота ѝ, видян през очите на нейния брат граф Чарлз Спенсър в новата му книга „Лебедова песен: Даяна, моята сестра“, разкриват не само как изглежда историята години по-късно, но и кой се е опитвал да остане в очертанията и кой никога не е бил особено добър художник. Може би най-тъмното петно в книгата е разговорът на принц Чарлз с граф Спенсър в дните след смъртта на Даяна и преди самото погребение.

„Скоро ще я забравим“ –  реплика, която Спенсър приписва на принц Чарлз, държал най-тъмния нюанс молив, вероятно с лявата си ръка…(и да, той е десничар…)

Само че според Двореца именно Спенсър е този, който е натиснал молива твърде силно:

„По принцип не коментираме книги, но Негово Величество е наясно, че болката от загубата на сестра може да замъгли разума, да повлияе върху преценката и да оцвети спомените по начин, който другите не разпознават, дори много години след подобна загуба.“

Кой всъщност оцветява извън очертанията?

Спорът между Принц Чарлз и граф Спенсър, обаче, съвсем не започва от самата реплика на принца, а още преди това, когато двамата синове на Даяна са принудени да преживеят смъртта на майка си пред очите на целия свят. Граф Спенсър е твърдо против Уилям и Хари да вървят зад ковчега, защитавайки сестра си и децата ѝ. Докато Дворецът защитава институцията и собствената си версия на събитията. 

Принц Хари и преди е споделял за това, че на 12-годишна възраст е вървял зад ковчега на майка си, като е заявявал, че никое дете „не би трябвало да бъде карано да прави подобно нещо“. В същото време обаче той признава, че поглеждайки назад, се радва, че е бил част от този ден. Един и същи спомен може да носи две противоположни усещания.

Ако дори самият принц Хари гледа назад към този момент сложно и противоречиво, колко сигурни можем да бъдем в черно-белите версии на останалите?

Именно затова най-тежката реплика в книгата остава и най-трудната за доказване. Дали Чарлз наистина е казал „Скоро ще я забравим“, истината остава заключена в онзи разговор. Иронията е, че почти три десетилетия по-късно едно е безспорно – Даяна така и не беше забравена.