„Най-романтичната страница от българската история“ – така преди години българският президент Петър Стоянов нарече Македония. И не сгреши.

Македония – една малка територия от картата на Балканите, но напоена с толкова очаквания, мечти, страдания, надежди, изненади… В контекста на нестихващата вече десетилетие вражда между България и Македония, открехваме вратата, която разделя напрегнатото ни настояще от сплотеното ни минало, и се опитваме да хвърлим поглед  върху вестниците и списанията отпреди повече от 100 години, за да разберем ще ни кажат ли нещо те, ще ни разкрият ли някоя тайна?

Вестниците, кръстени на „Македония“

Близо 15 периодични издания носят името Македония, над 30 са с производни на Македония заглавия, а вестниците и списанията, които са обвързани с македонска тематика, са десетки.

Един от пионерите в периодиката, застъпваща македонската кауза, се появява на бял свят едва 2 години след Освобождението, през ноември 1880 г  – в. Македонец с подзаглавие Лист за новини и защита народните правдини. Този двуседмичник, макар и излизал с прекъсвания сумарно не повече от година в периода 1880-1895 си поставя амбициозната задача да популяризира идеята за освобождение на Македония и да активизира македонската емиграция в България – задача, която успява да привлече за кратко като издател на вестника дори  и самия Филип Тотю.

„Борене за подобрение положението на Македония“ – тази задача си поставя  и едноименния вестник Македония, излизал в Русе от 1888 до 1893 г. Ако трябва да сме точни, 1893 година не поставя края на вестника, още по-малко пък на каузата му, защото в следващите 6 години, ще излиза  вече в София под имената Глас македонски и Борба за свободата на Македония и Одринско.

Новото столетие е белязано от появата на първия български вестник в САЩ – в. Борба (1902 г.). Вестникът работи за създаване на българо-македонски комитети, които да подпомогнат македонското освободително движение. Постигането на автономност за Македония се вижда най-добре от мотото на вестника: „Македония на македонците!“

Вестниците и въстанията

Периодиката от навечерието на Илинденско-Преображенското въстание се отличава не само по познатата ни вече цел да бъде рупор на идеите за свобода и независимост на поробена Македония, но и по това, че със постигането на целта се нагърбват българи, чиито имена и до ден днешен остават записани из страниците на българската история.

Бъдещият министър-председател Андрей Ляпчев основава в. Реформи, с който са свързани и имената на писателя Антон Страшимиров и дипломатът-историк Симеон Радев; в. Единство издава в Солун капитан Христо Чернопеев.

Макар въстанието да завършва без успех, отчаянието не обзема сънародниците ни, а поривът им към свобода продължава да струи, вече от страниците на в. Зов на поробените, Устрем, Независима Македония.

Българите от онова време са впечатляващи и вдъхновяващи не само заради готовността си, подчинени на командата „На нож!“, да отвоюват отнетата им по-рано земя, но и заради проницателната им находчивост да постигнат революцията си чрез… еволюция.

Доказателство за това са десетките вестници и списания, посветени на културното и образователно обогатяване на македонското население. Сред тях можем да откроим няколко имена. Седмичното списание за история, наука и литература Македонски вести, журналът Македонски преглед, на когото сътрудничат интелектуалците Симеон Радев и Любомир Милетич, вестникът за стопанство и култура Македонско огнище, информационният всекидневник Македония, месечното илюстровано популярно списание Македония със сътрудници Пейо Яворов и Иван Вазов, политическо-културно-информационният всекидневник Македония с редактор писателя Димитър Талев, предназначените за младите читатели вестници Македонска студентска трибуна, Македонска младеж, Македонски глас и много други.

Забележителният ни поет П.К. Яворов започва издаването на в. „Дело“ в навечерието на въстанието

И така, нужно ли ни е по-голямо открехване на вратата към миналото? За любопитните очи то никога не е излишно, но за наблюдателните съм сигурен, че и това бързо надникване бе достатъчно, за да се убедим в едно – предците ни са ползвали вестниците си, за да призовават към свобода непокорните и да образоват любознателните, а сега, 100 години по-късно, мястото на призивите и знанието е заето от обидите и клеветите между техните наследници – българи и македонци. Забележително е колко много периодични издания са били посветени на темата за Македония. И може би ако седнем заедно на една маса и разгърнем страниците на един вестник от онова време, ще запазим шанса в „най-романтичната страница от нашата история“ романтиката и историята да останат. Впечатляващо, нали?