Преди 125 години (и незнайно колко дни) се изработва един герб. По-точно – гербът на българската столица София. Той е създаден по повод световното изложение в Париж. На него са изписани следните слова: „Расте, но не старее“. И наистина – от Прехода насам икономиката на държавата сякаш започва да се концентрира само в един град. София.

Девизът на София е в крак с времето и настоящето. София расте, така е. Най-вече млади, но и стари се заселват в столицата с надежди за по-добра работа, по-разнообразни и качествени програми за обучение. В по-малките населени места се забелязва силна липса на големи предприятия. Липсват компании от ключови сектори като ИТ и медии, индустрията е в застой.

В същото време, София примамва с университети, театри, галерии, концерти, културни събития, фестивали.

Улиците са живи, хората си позволяват облеклото им да носи духа на екстравагантността и свободата. Начинът на мислене често не отстъпва на облеклото.

Столицата расте, но не старее, защото се превръща в притегателна точка за младите от цялата страна. Зад девиза ѝ се крие един социален и икономически проблем. Малките градове обезлюдяват, докато София се задъхва от приижащите в търсене на по-добри възможности българи.

„Расте, но не старее“ – тези думи са актуални и до днес и най-вероятно и занапред, но истината ще открием, когато се вгледаме в тяхната сянка.