„Защо доброто го няма, а злото се шири?… Защо, Господи, защо?“

Йордан Йовков

В днешния ден думите на Йовковия герой Моканина от разказа „По жицата“ са изключително актуални. Пример за това са събитията от последните 24 часа. В пожар в старчески дом във Варненско загинаха 9 възрастни, а няколко часа след това при трагичен инцидент на автомагистрала „Струма“ трагично загубиха живота си 45 граждани на Република Северна Македония, 12 от които деца.

Трагедия след трагедия, погубени човешки животи, променени човешки съдби и много мъка. С времето ги забравяме и остават само неприятни новини на отминалия ден. Логично е да се потърси решение на въпроса как да се намалят жертвите в една страна, а не само да се търси причината и да се даде еднократен отговор на обществото какво фактологически се е случило. Независимо, че постоянно сме информирани от различни източници, че България е на първо място в Европейския съюз по пътнотранспортни произшествия, войната по пътищата е всекидневие, с което, за жалост, в България сме свикнали и на което никой не обръща внимание, освен ако не е докоснат пряко от него.

Лошите условия на живот, старите сгради, оставени на произвола на съдбата и безотговорността на стопанисващите ги, често водят до трагични инциденти. Обаче бързо ги забравяме, ако не сме докоснати пряко от тях. В обществото ни властва чувство на безнаказаност, арогантност, незаинтересованост. Това са основните предпоставки за „черните“ статистики. Трябва да започнем да променяме системата, в която живеем от самите нас. Да бъдем по-внимателни, по-загрижени за хората и по-човечни. Ако ние самите не вземем съдбата си в ръце, няма на кого да се опрем. Държавата, на институционално ниво, трябва да стане добър „стопанин“ на самата себе си.

И то не чрез популистки включвания и високопарни изрази

а чрез взимането и приемането на адекватни мерки. Защото тя има силата от най-високо ниво да ни направлява и да кове правилата и законите.

А те следва да бъдат строги, налагащи дори сурови наказания, в случаите, в които прекрачим дори минимално границите на нормалното поведение. Когато в едно общество се случат тежки инциденти, по подобие на това, на което ставаме свидетели днес, следва да се помисли и да се реши какво да се стори, така че това да не се повтаря и да бъде единичен изолиран случай. Трябва да бъдат взети тежки решения, с мисъл за всеки един индивид. Дори когато те не са популярни. Символично е, че думите на Моканина „Боже, колко мъка има по тоя свят, Боже“ са изречени, докато се вглежда в преминаваща каруца.

Когато се обърне каруцата – пътища много

Но трябва да намерим този, които е най-правилен и може да ни доведе до желаното място.

В днешни дни злото се превръща в основа на човешкото поведение, а добротворството бледнее. Независимо, колко трудно е и колко лошотия има в хората, с които се срещаме всекидневно, не трябва да позволяваме злото да надделее. Трябва да се опитаме да сме по-добри, да ни интересуват другите човеци, да мислим за техните чувства и животи. Нека спазваме правилата, нека живеем в една смирена и добра среда, нека бъдем хрисими. И нека заедно с Йовков продължим да търсим и вярваме в доброто у хората. „Защо доброто го няма, а злото се шири?… Защо, Господи, защо?“