COVID-19 налива масло в огъня във Франция

Терор, зараза и карантина са на път да отнемат короната на Франция като страна-мечта за всички туристи по света. Ще погубят ли джихадистките атаки и поредният локдаун чара на Републиката? И как французите поддържат бохемския си дух жив, напук на COVID, страха и гнева? От първо лице ще разберем от Лили – една българка в Града на любовта.

Лили живее в Париж от 5 години. Никога не е подозирала, че ще прекара живота си точно там. Виждала е френската столица във всички сезони и във всички настроения на този на пръв поглед капризен град. В интервюто ще разберете за другото му лице. Започвам с въпросите, чиито отговори нямам търпение да чуя.

Ca va? Би ли се представила на нашата студентска аудитория?

Ca va bien. Et toi? Аз съм Лили. На 33 години съм. Живея в 18-ти arrondissement, квартал Montmartre в столицата на Франция.

С какво се занимаваш в момента, във времена на световна епидемия?

Майка съм на 2 малки момченца. На денонощен работен ден съм. Освен това ходя на два курса – по френски език и по програмиране.

Лувърът преди и след пандемията.

Très bien! Може ли да ни разкажеш как протичат тези курсове в това положение, присъствени ли са?

Да, присъствени са. Спазват се задължителните мерки при влизане в центъра, в който се провеждат – мерене на температура, дезинфекция на ръцете и задължителна маска, също така и проверка на багажа, но това го има отпреди пандемията. В групата сме 7 души.

Спомена, че имаш 2 малки деца. Не се ли страхуваш, че при среща с външни хора можеш да ги заразиш? Те посещават ли детска градина?

За мен това е нож с 2 остриета. Разбира се, че се страхувам за децата си и правя всичко необходимо за да не ги заразя. И двамата посещават детска градина през седмицата до обяд. Но и аз съм човек и имам нужда от разнообразие и различни интересни и обогатяващи занимания, въпреки вируса.

Всички ние трябва да се научим да живеем с него.

Как реагират парижани на заразата и какви са най-новите противоепидемични мерки?

Париж е с население от около 2 милиона души по официални данни плюс още кой знае колко незаконно пребиваващи и пристигащите постоянно туристи. С две думи няма как да опиша всички парижани под една шапка – изпълняващи ли са или не. По мои наблюдения ще кажа, че в началото на пандемията през месец март, когато заразените не бяха толкова, колкото сега, страхът беше по-голям, съответно и дисциплината. Сега, когато броят скочи над 10 пъти повече от март, има и десет пъти повече хора, които не желаят да търпят тези задължителни правила. В страната е наложена минимум двуседмична карантина. Ресторанти и барове, ще се затворят, но училищата и фабриките ще останат отворени.  Всеки който иска да напусне дома си ще трябва да има съществена или медицинска причина, както и да попълни специална декларация за целта. Такъв документ имахме и през март и април. В Париж максималното разстояние, което можем да изминем от дома си е 1 километър. Границите на страната също ще бъдат затворени.

Парижката полиция на коне следи за спазване на мерките в парковете

Може ли да дадеш примери, които ти си виждала на хора, неспазващи мерките?

Най-любимият ми, който съм сигурна, че го има навсякъде, е носенето на маска под носа. Едновременно ми става смешно и странно. Какво всъщност предпазват тогава? Това в кръга на шегата, не искам това интервю да е тъжно. Масово не се спазва дистанция в супермаркетите, също така липсва редуциране на пътниците в градския транспорт, не само от нас като пасажери, но и от страна на властите. Там сме „залепени“ един за друг и спазването на дистанция е почти невъзможно. Освен това откакто се случи убийството на учителя Самуел и последвалия терор в базиликата в Ница, по някои улици на Париж и страната е опасно свободното вървене. Масови струпвания на разгневени мъже от арабски произход, които не само че са без маски, но и правят редица други поразии.

Хора с маски в търговски център в Париж

Какво мислиш за случилите се два терористични акта само за месец и то във времена на пандемия?

Не искам да навлизам в дълбок разговор за случващите се атентати не само сега, не само във Франция, а през последните 5 години, в цяла Европа, защото по тази тема може да се направи отделно интервю. Ще кажа само че, за да се стигне до убийства посред бял ден на невинни хора липсва нещо и от двете страни –  както на убийците и защитниците на радикалния ислям, така и на правителството, което според мен не си взима поука след серии от атентати и масови убийства. Сегашните безредици определено се случват не само заради терористичните атаки.

Тук играе роля и вирусът.

Разгневените са настроени и против мерките срещу COVID и излизайки по улиците, целят да покажат и това – например с демонстративното горене на маски.

Да разнообразим темата, защото започна да става твърде сериозно. Това лято по време на пандемията ти успя да посетиш Saint Tropez. Ще ни разкажеш ли какво те впечатли там, видя ли някоя „звезда”?

Saint Tropez 2020.

За първи път в живота си посещавам Saint Tropez. Водата наистина е кристално чиста, природата наоколо е недокосната. Saint Tropez е обграден от малки хълмчета и планини. В морето имаше безброй акостирали и плаващи яхти. Това, което ме впечатли най-много са плажовете. Там няма „наблъскани” шезлонги и чадъри от властите. Всеки, който желае да се пече на плажа може сам да си постави кърпа и чадър, а ако предпочита просто разходка по плажната ивица има достатъчно пространство да го направи.

Харесва ли ти да живееш в Montmartre? Какво бихме могли да правим там сега?

Не мога да опиша Montmartre, само хората които са били тук знаят това. Ти самата знаеш! Montmartre е един спокоен и тих квартал в сърцето на града. Невероятно красиво място, стръмни и тесни улици, а на върха е „Sacre Coeur”. Там е най-високото място в Париж,а панорамата е невероятна. Никога не ми омръзва да съм тук. Достатъчно е човек да се разходи в квартала, дори и едно заведение да не е отворено и ще остане възхитен. За съжаление сега това не е чак толкова лесно, но пожелавам на всички читатели на Z Generation да го посетят. Mon quartier, mon Paris!

Montmartre, Paris.

Благодаря ти за това искрено интервю, завършващо с положителен финал. Au revoir!

Както за Лили, така и за мен Париж си остава най-красивият град на света. Нито COVID-19, нито атентатите ще го сломят. Интервюто цели да покаже ситуацията от „вътрешен” човек в 5-тата най-заразена страна в света с коронавирус и как всъщност се изправя тя пред него.  Може би на повечето читатели им е омръзнало да виждат материали, свързани с пандемията, но за съжаление това е реалността, а нашата работа е да ви покажем тази реалност. Бъдете здрави!

  • Снимките са личен архив.

Елица ПЕТРОВА

Вашият коментар