30 години след паметния 10 ноември 1989 г. – колко скъп дар е свободата за поколенията, родени след Студената война? „Мръсна дума“ ли е политиката за 20-годишните? И какво ги спира да са по-активни граждани? Отговорите потърсихме от студентката по „Политология“ в СУ „Свети Климент Охридски“ Златина Манолова.

Златина, какво те накара да учиш именно „Политология“?

Oбичам този въпрос. Сред младите в страната ни политиката не е особено атрактивна тема. Избрах специалността, защото винаги съм била човек, борещ се срещу нередностите и неправдата. Исках да променям света. С времето разбрах, че трябва да го изследваш много внимателно, за да имаш възможността да правиш промени. Това трябва да мотивира нас, младите, да бъдем по-големи активисти и да предлагаме смело идеите си за развитие на сектори, в които сме компетентни и смятаме, че можем да бъдем полезни. 

За теб политика “мръсна” дума ли е?

Сама по себе си не е, но ние я обвързваме с познатите ни исторически примери, от които най-често годините след промените в държавното устройство и т.нар. приватизация. За мен думата политика по-скоро поражда позитивни чувства – като

надежда, възможности за промяна и постоянен стремеж към развитие

Какво означава да учиш „Политология“ в България сега?

България е богата на прецеденти в историята си, така че е интересно да изучаваш процесите на формиране на партиите и правителствата.

Колкото до самото следване, свързано е с много отдаденост. Важно е да не бъдеш пристрастен към  партии, сдружения и всякакви други организации, които имат лични цели, защото обективността е ключова във всеки анализ. Хората бъркат нашата сфера, ние сме анализатори, съветници и стратези, не сме политици.

Смяташ ли, че сегашните властимащи са несменяеми?

Няма несменяеми управляващи, историята го доказва. Не мога да бъда изразител на цялото обществено мнение, но само преди дни хората имаха възможността да изкажат гласа си, а колко от тях го направиха? Не успяхме да достигнем дори пълни 50% избирателна активност. 

ГЕРБ имат традиция да печелят големите градове на местни избори, това е най-важната им цел и те отново я постигнаха.

Новото, което виждаме е, че партии и коалиции, като „Демократична България“, „Спаси София“, а дори независими кандидати успяват да мобилизират хората.

Не, няма несменяеми партии, има недостатъчна ангажираност и информираност на гражданите.

Имат ли място младите в политиката?

Трябва да разграничим политиката, като говорим за мястото на младите. За да заемаш определени постове ти е необходим  опит, които се трупа с години, но това не пречи на младите да участват под друга форма, включвайки се в дискусии, организации, които са свързани с интересите им, да гласуват, да участват в мирни протести и дори да се включват в младежките формации на партии. 

Защо смяташ, че Борис Бонев не успя да победи “старшите” за кметското място? 

Борис Бонев определено спечели немалка част от младите в София и личните му резултати предвид това, че е ново лице са добри за него. Политическите кампании се правят, като се определят фокус групи, които определените кандидати трябва да спечелят на тяхна страна. Неговата кампания не беше ориентирана само към младите, но не успя да достигне до мнозинството, а и конкуренти като Йорданка Фандъкова, Мая Манолова и Борислав Игнатов не са за подценяване в тази битка. 

Определи българската политика с 1 дума.

Закостенялост.

Пасивно или активно е нашето поколение?

По отношение на политиката, бих го определила по-скоро като пасивно. Ако изключа средата около специалностите в университетите,  които изискват да следиш политическите събития, за останалите всичко това е много далечно, твърдя го от личен опит, но и социологическите агенции го отчитат. Ето, при проучване на общественото мнение на „Галъп Интернешънъл“

едва 3-4% от младите имат амбиции за политическа кариера

Доколко хората от „поколението Z“ бяха ангажирани с последните протести – срещу избора на Иван Гешев за главен прокурор?

Имах възможността да присъствам на един от тези протести. Смея да твърдя, че имаше групи от млади хора! Макар в сравнение с масата да не бяха преобладаващи. 

Информирани ли са младите относно политиката в нашата страна?

Дотолкова преобладаващата част от младите – и под младите визирам хората между 18 и 35 г. – не се интересуват от политика, че имаме основания да се притесняваме от този факт. При управление, в което гражданите не са будни, не следят процесите и не изискват да се налагат допълнителни мерки, не се чувстват част от общност и имат усещането за корупция в системата, няма как да се очаква развитие. Хората трябва да разберат отговорностите, които носят като граждани.

Как виждаш родната политика след 20 години?

Надявам се да има положителен прираст всяка година на БВП, образователни реформи, които да съответстват на европейското ниво на образование и да се стремим към политики, очертани съвместно цялостни национални стратегии за развитие, включващи работата на всички институции, а не отделни годишни доклади. Но 20 години са много голям период. Не е лесно да се изпада в конкретика.

Нека сега поговорим за 10 ноември и за прехода от комунизъм към демокрация. Той свърши или още продължава?

Аз не споделям идеята, че 30 години сме в преход. Преходът е чисто юридически, административен и той е приключил още през 2001 г., с мандата на Симеон II. Ако приемам, че сме държава в преход цели 30 години, то или

имаме изключително ниски очаквания от към себе си и от към управляващите

или приемаме, че сме слаби конкуренти. 

Демокрацията изисква от хората да са достигнали ниво на развитие за нейното успешно функциониране. Ние имаме много върху какво да работим, докато постигнем възможността да се наречем демократична държава. Трябва ни осъзнатост в поколенията.

Как бихме живяли сега, ако комунизмът не беше паднал?

Смело ще бъде, ако твърдя, че това е възможно. Ние бяхме част от обречената страна. Режимът просто вътрешно се е  разпаднал,  не е издържал на конкуренцията на пазарната икономика. Със или без 10 ноември 1989 г., този режим е щял да си замине!

Би ли оцеляло днешното поколение, ако беше родено по онова време?

Човекът е изключително приспособимо животно, сигурна съм, че би могло да живее. Да не говорим, че ако бяхме родени в този режим нямаше да сме в днешния си вид. Не е правилно да сравняваме поколенията, като им поставяме еднозначни показатели. Светът се развива, каквото винаги е правил.

Ние трябва да решим искаме ли да сме част от развитието или ще оставим това на бъдещите поколения

Живеейки в общност, ние трябва да следваме установени правила, твърди Томас Хобс и аз споделям неговото твърдение.

A вие гласувате ли? Излизате ли да протестирате, когато нещо не ви харесва или предпочитате да стоите отстрани?

Мария Атанасова