DEAN е младата надежда на азиатската R&B сцена. Този жанр в музиката, подправен според личните му виждания върху терминологията на стила, е дълбоко вграден в творчеството на корейския изпълнител, а всички негови песни съдържат в себе си носталгичното звучене на първото десетилетие на XXI век.

Роден и израснал в Южна Корея, от тийнейджър гледа към изпълнителите на върха на Billboard класациите за R&B, indie rock и дори хип-хоп музика, инкорпорирайки техните най-силни и добри черти в своите собствени песни. Именно затова албумите му трудно могат да бъдат категоризирани по един и същ начин; всяка песен е със свое звучене, независима от останалите. Твърди, че е верен на себе си през цялата си кариера и че иска да „вдигне“ ъндърграунд сцената на повърхността редом до мейнстрийм музиката.

В началото нашумява като продуцент и текстописец на някои от най-популярните песни в Южна Корея преди 5 години, но истински популярен става с излизането на първото му парче “I’m Not Sorry”, което е колаборация с американския изпълнител Eric Bellinger. Изгряването му първо на американската сцена вместо в родината си го отличава от останалите му колеги в собствената му страна. САЩ винаги е била крайна цел и мечта за Dean, затова в началото фокусира цялото си внимание отвъд океана.

Всъщност Америка е като постоянен „заден шум“ в неговите песни, като се започне от препратките към някои стари холивудски филми и американски поп, и се стигне до например изцяло изградени видео концепции на база известната двойка Бони и Клайд – любимата на американци true crime история. Сценичното име Dean също е вдъхновено от „златните” години на Холивуд – взето от Джеймс Дийн, който е бил идол на майката на младия изпълнител. Признава, че макар да черпи вдъхновение черпи най-вече от американската R&B сцена, винаги добавя и нещо от себе си и своя произход.

В интервю за Rolling Stone, Dean разкрива, че предпочита повече да слуша филми, отколкото да ги гледа, като така може сам да създаде картината на действията на база звуците и мелодията. Същото се опитва да направи и със своите мелодии и текстове.

„Тъй като всяка моя песен разказва история, моята цел е да успея да създам образи на песните в съзнанието на хората, които слушат музиката ми.“

И наистина се получава – всякакви звуци, включително полицейски сирени, въздишки, стъпки, бял шум и други, могат да се чуят в почти всяка негова песен. Той използва това, за да приближи песните си до реалността. Dean признава, че над 90% от парчетата в първото му EP – “130: mood TRBL”, който е смятан за един от най-добрите азиатски албуми в годината на излизането му, са вдъхновени от личния му живот.

Dean държи на това неговите песни да са реалистични, истински и познати, затова и песента му “Instagram” е приета толкова добре от слушателите. В нея той анализира негативните ефекти от социалните мрежи като откъсването от околния свят и нездравословното желание да подражаваш на фалшивите идеали на „големите“ в Инстаграм: „Тази проклета ера на информацията.“

Трудно се пробива англоговорящата бариера в музикалната индустрия. Не са много тези, които идват отдалеч и успяват в непознатата за тях американска музикална територия, но Dean определено заявява своето присъствие, превръщайки малко по малко своята мечта за въздигането на ъндърграунда в реалност.