Топла есен. Неделя е. Аз съм в родния ми град, а в душата ми цари безвремие. Времето навън лъже с обещания за лято. Слънцето хвърля дълги лениви сенки през оголените клони на дърветата. Земята е покрита с найлони, брезенти и стари кашони. Сутрин е и въздухът мирише на мокра почва, старо желязо и… скара.
„АААААЙДЕ, ВСИЧКО ПО ЕДНО ЕВРО!”.
Добре дошли на битака, скъпи мои културни читатели.
Прочетете още Археология на забравените вещи