Усмивки, но скрити зад маски. Билети, но повечето от тях онлайн и зали, които са пълни, макар и с празни седалки… това означава да отидеш на кинофестивал по време на пандемия. Изкуството не спи, а ние все повече имаме нужда от него и тези няколко месеца доказаха точно това.
Архив на категория: Културен кът
Ако 90-те можеха да говорят…
… вероятно щяха да ни покажат тези нови сериали, които доста напомнят за тях. Вижте ги.
Филмите, които всеки студент трябва да изгледа
Няма спор, че през последните двайсетина години светът навлезе в ерата на телевизията и стрийминга. Бързият мобилен интернет, преносимите компютри, таблетите и смартфоните направиха лесен и предпочитан онлайн достъпа до телевизионно и стрийминг съдържание. Така все повече хора предпочитат уюта на дома си, малкия екран и поредния епизод на някой ситком вместо традиционно кино преживяване – голям екран, удобно кресло в киносалона и току-що изпукани пуканки с масло.
За дамата в червено и бездната между поколенията
Тя сяда до мен в автобуса. “102 е, нали?” – пита задъхано. Отговарям положително. Някак започваме разговор. Носи червена барета. Запомням.
Театърът – до провинцията и назад
Вероятно за никого не е тайна, че огромен процент от живущите в столицата всъщност не са родени в самия ѝ център. Нито в предградията. Нито в периферните селца. Истината е, че ние, живеещите в центъра и крайните квартали, не сме софиянци, та дори и първо поколение. Ние сме от пасторала. От живописните областни градове, общини и села в провинцията. От местата, където любимите ни актьори са били разпределяни да играят велики класики зад прашни завеси и пред публика с диалект.
