Десният крак ѝ тежи, но е по-лек от левия. Крачи гордо, но се крие под дългите мексикански фусти. Носи товара на многократни двустранни изневери и безброй аборти. Свикнала е с пейзажа на болницата, но рисува портрети. Фрида Кало пресъздава на платното себе си – такава, каквато се чувства. Рисува живота си толкова суров, колкото е в действителност.

Прочетете още Автопортрет на болката: Фрида Кало →

Малка, камерна зала. Семпъл реквизит от няколко бали сено и дървен нар. Столове съвсем близо до сцената, които не останаха празни. Така изглеждаше залата в „Дом на културата Средец“ на 6 ноември миналата година, когато беше представена пиесата „За мишките и хората“.

Прочетете още Смях, сълзи и още нещо в „За мишките и хората“ →

От сладък анимационен герой, Мики Маус се трансформира в маскиран убиец в новата хорър комедия „Капанът за мишки на Мики“. Това стана ясно от трейлър, публикуван в социалните мрежи на 1 януари. Първообразът на легендарната мишка, появил се за пръв път в късометражния филм „Параходът Уили“ (1928), официално е обществено достояние в САЩ, след като изтекоха авторските права на „Дисни“ над него в същия ден.

„Хрониките на селянина“ е дебютният приключенски фентъзи роман на Кристиян Недялков и първа книга от поредицата „Фантазмироника“. Книгата е издадена още през 2020 година, но чак сега попадна в полезрението ми. Реших да напиша рецензия точно за това произведение, защото ми направи впечатление крехката възраст на автора – 17 години. Като човек, който пише от дори още по-ранна възраст, ми стана интересно каква история предлага един млад автор, чиято фантазия все още кипи от фантасмагорични идеи и разчупени сюжети.

Прочетете още „Хрониките на селянина“: Свеж полъх в българското фентъзи →