Плевен. Полунощ е още далеч, но ако решиш, че можеш просто така да се разходиш до църквата, жестоко се лъжеш. Градът е в бойна готовност. Всички храмове вече са окупирани от тълпи, които чакат… нещо. Едни чакат Благодатния огън, други чакат да приключат с ангажимента, а трети просто чакат да дойде време за софрата.

Всичко започва още в събота вечерта, когато София изведнъж утихва и по улиците спира да се усеща онова напрежение, което е типично за работните дни. Градът сякаш затаява дъх, а хората започват бавно да се придвижват към центъра, облечени в най-хубавите си дрехи, с чисти лица и нови надежди. Аз стоя пред огромната катедрала „Свети Александър Невски“ и гледам как жълтите павета започват да се пълнят с хора от всякакви възрасти. Тук са всички – от малки деца, хванати здраво за ръцете на родителите си, до възрастни хора, в чийто поглед се чете особено спокойствие.