Поредният пакет избори е на хоризонта, а с него и новият спасител на нацията – развяващ опорки в чисто нов, излъскан, хромиран и в пълна бойна готовност МиГ-29, или Ф-16. Всъщност никой не е сигурен какъв точно е самолетът, а само, че има някакъв пилот в него, който „на хартия“ е обучен в Авиационния университет на американските военновъздушни сили. А реалността е, че може би е останал във времето, в което е бил член на Партията.

Румен Радев е олицетворението на политика, който умее да говори много, без да каже нищо съществено. Освен това, той е и политикът, който се опитва да покаже себе си като рационалния говорител, който не изпада в крайности, а използва факти и никога не би манипулирал аудиторията си. Това донякъде работи, ако си израснал във времена, в които лидерът на Партията е този, който налага парадигмата на мислене, и може да се види в подкрепата на по-възрастните му последователи в социалните мрежи.

По-сложно за бившия президент става, когато хората започнат да виждат в шикалкавенето и избягването на коментиране на темите, за които е по-трудно да се направи популистки коментар, лицемерие, липса на морални и политически ценности. Казано в прав текст, никой действително трезвомислещ човек не би подкрепил някого, който обръща гръб на хилядите дали живота си за родината си, включително и негови сънародници, за да може да почеше егото на вече замиращата империя, за която бленува по-наивната част от потенциалните избиратели.

Крим е руски, какъв да е?

е реплика, която не е само смешна и нелепа, а откровено мизантропска и допотопна.  Аргументацията за “международното право и реалността” е еднакво едноизмерна като самото изказване. Когато става въпрос за принципи, няма място за изказвания от детската площадка като “ама сега там са техни войници, значи е тяхно”. Най-притеснително е, че по-доверчивите избиратели очакват от генерала, който не може дори на думи да защити онеправданите хора, много от които не са загубили само родината си, а и живота си, да предприеме действия, за да предпази тях самите, когато ножът опре до кокала. 

Избиратели, един референдум за “верото”, моля! Само внимавайте “Боташ” да остане под похлупака..

Най-лесната, но и най-ефикасната дума за печелене на избиратели днес е “референдум”. Та кой не иска да го смятат за вещ по всички теми и да го питат постоянно какво мисли? Разбира се, Радев усети това и бързо подхвана вълната на “пряката демокрация”, която трябва да реши съдбата на България. Разбира се, той никога не каза коя страна подкрепя, не за друго, а защото знае, че има избиратали, които не са непременно против еврото, но все пак биха искали да се проведе някакъв референдум, на който да гласуват. Най-лесният начин да се спечели доверието на всички е, като не заема истинска страна, а отново говори за “факти” и “демокрация”. 

Естествено, той никога не би споменал, че никой не попита народа за сключването на договора с турската фирма “Боташ”, който служебното правителство Гълъб Донев, избрано от Радев, подписа през 2023 г. Според него България трябва в продължение на 13 години да плаща по 500 милиона лева на година, за да използва инфраструктурата на компанията за пренасяне на газ, който пък трябва да се закупи отделно. Както могат да предположат по-досетливите, няма клауза за прекратяването му преждевременно. Днес България използва под 20% от капацитета на тръбите, а плаща пълната цена, което е равно на близо 400 милиона лева загуби годишно от парите на българския данъкоплатец. Отговорът на президента?

Вие на това ли казвате загуби?

– друга реплика, която показва незачитането на бившия президент на средствата на потенциалните си избиратели. Според него договорът можел да заработи, ако почнем да продаваме турския газ на други държави. Те обаче не го искат, защото за тях е прекалено скъп, по думите на министъра на енергетиката Жечо Станков.

Какви позитиви могат да излязат от включването на новия спасител на изборите?

Един от малкото, но според мен основният позитив е потенциалното отнемане на избиратели от другите проруски партии в парламента, всяка от които е заявила, че би работила с него. Въпросът е дали Радев няма да последва стъпките на Слави Трифонов и от това да се прави на принципен, няма да се коалира с никого, което би довело до поредната криза с избори в България. Толкова за плюсовете, които може даже да са и минуси, в крайна сметка.