Малка, камерна зала. Семпъл реквизит от няколко бали сено и дървен нар. Столове съвсем близо до сцената, които не останаха празни. Така изглеждаше залата в „Дом на културата Средец“ на 6 ноември миналата година, когато беше представена пиесата „За мишките и хората“.
Прочетете още Смях, сълзи и още нещо в „За мишките и хората“
Изпитите са важен аспект от академичния живот, който проверява знанията и разбирането на студентите по изучаваните от тях предмети. Напрежението, свързано с тях обаче, може да доведе до стрес, а в някои случаи – дори до депресия. Нека, в навечерието на наближаващата ни неизбежна гибел, или с други думи казано, сесия в СУ „Св. Климент Охридски“, си припомним основните неща, които са ни нужни, за да останем позитивни – освен много салфетки, които да попият нашите сълзи, докато учим.
Всички познават Альоша. Пловдивската гранитна статуя се извисява над Града под тепетата вече повече от 60 години. Мненията за него за противоречиви, но това не е от значение за този фоторепортаж/фоторазказ, който ще покаже по-интересни и не толкова познати статуи в града.
Маргрете II, която е вторият най-дълго управлявал монарх на Дания, реши да се пенсионира, с което сложи край на половин вековното си царуване
Когато се разхождате в Капана, едно от нещата, които ще ви направят впечатление е уличното изкуство. Накъдето и да погледне човек, може да види красивите, понякога забавни, но винаги цветни рисунки. Тук не става въпрос за грозно нарисуваните и много често фалически драсканици, нито за свастиките, които пък рядко са надраскани правилно (за разлика от мъжките полови органи). Не, тук ще разгледаме някои от интересните, наистина красиви, рисунки, които с право носят названието – улично изкуство.
