В сферата на антиутопичната литература Сюзън Колинс оставя незаличима следа с трилогията „Игрите на глада“. „Балада за пойни птици и змии“, предистория на култовата поредица, е завладяващ разказ, който не само ни дава да надникнем по-дълбоко в системата на Капитола и неговия деспотичния режим, но и навлиза в сложния характер на президента Кориолайнъс Сноу.

Прочетете още „Балада за пойни птици и змии“ – след Тъмните дни на Панем →

Насилие, декадентство и разруха – на пръв поглед това са „съставките“ на американския филм „Боен клуб“, режисиран от Дейвид Финчър. Блокбъстърът от 1999 г., базиран на едноименния роман на Чък Паланюк, трудно би могъл успешно да „пасне“ в рамките само на един жанр. Ако досега никой друг не е сливал понятията „психологически филм“ и „екшън“ в едно, сега е моментът аз да нарека „Боен клуб“ „психологически екшън“. Накратко казано – филм, който ме накара да преосмисля посоката на развитие на битието си и да смекча анархизма, загнездил се в мен.