Cringe. Slay. Delulu. С този сленг, роден в социалните мрежи, поколението Z дописва речника. Но задраскват ли новите тенденции родните традиции?
Безгласни букви. Като такива се чувстват 54 на сто от младите българи, показва проучване на „Тренд“ от юни 2025 г. Повече от половината от хората до 29 г. смятат, че нямат реална възможност да влияят върху обществените процеси и формирането на политики в страната, сочат още данните.
Когато младежите не се чувстват чути или не виждат възможност да изразят себе си в обществото, започват да формират своята идентичност чрез по-достъпни простраства – най-често онлайн.
Субкултурите се формират около общи предпочитания, стил на обличане, както и ценности.
И ако преди, за да заявят участието си към определена общност, младежите е трябвало да присъстват физически, сега платформи като TikTok и Instagram се превръщат в пространства за формиране на нови дигитални субкултури. Показателен пример са модните и езиковите тенденции, които се зараждат в платформите. Младите възприемат трендове като „Clean girl“ и „Glass skin“, вдъхновени от корейската бюти култура и промотирани от инфлуенсъри като Хейли Бийбър.
Освен върху потребителските навици и начина на живот, социалните мрежи оказват огромно влияние върху езика на подрастващите. Англицизмите и интернет жаргонът все повече навлизат в ежедневната комуникация. Днес младите хора масово използват думи като cringe, slay, delulu, POV. Мнозина се боят, че засиленото използване на чуждици и заемки може да обезличи езика ни и да доведе до билингвизъм, други обаче контрират:
Паниката на езиковите пуристи от чуждиците все пак е преувеличена. Езикът е организъм, който постоянно се развива и жаргонът изпълнява ролята на авангарден агент на промяната.
Запазват ли се българските традиции в дигиталната епоха?
Безпорен факт е, че социалните мрежи и глобалните тенденции влияят много на начина, по който младите хора общуват и формират идентичността си. В съвременната културна среда се появяват множество примери, които доказват, че не би следвало да се говори за загуба на познатата традиция, а за преосмислянето ѝ. Тази промяна е особено видима при модерните прояви на фоклоризъм.
Най-подходящ пример е съвременната поп музика, която някои млади изпълнители създават. Тя набира огромна популярност именно в социалните мрежи и
превръща автентичното и традиционно звучене в разпознаваем елемент от съвременната култура.
Изразители на тази идея са две млади народни изпълнителки – Лидия и Бисера, които публикуват видеа на автентични народни песни и пресъздават една т. нар. ,,дигитална седянка“.
Димана Мирчева – DIA пък е изпълнителка, която смесва традиционен автентичен фолклор с електронна музика, трап и хаус. Тя успява да даде нов живот на етно звученето и прави флоклора достъпен и за най-младите.
MONA (Симона Петрова) също изгражда музикалния си образ около съчетание между съвременна поп музика и българско фоклорно звучене. Тя предизвиква огромен интерес в социалните мрежи, като нарича своя стил ,,Gen Z фоклор“. Песните ѝ успяват да вдъхновят все повече хора да се поинтересуват от позабравените традиции.
Навлизането на все повече трендове в платформите, налагането на определен тип стил, музика и език влияят върху формирането на културната идентичност на младите. Тези нови масови тенденции могат да отслабят връзката с традициите, но не би било правилно да се говори за пълна загуба на интерес.
Точно тук стават важни съвременните ,,дигитални седянки“ и ,,Gen Z фоклорът“. Те дават възможност традициите да бъдат представени по нов начин, да бъдат адаптирани към вкусовете и очакванията на съвременното поколение. В този смисъл културната идентичност на младите днес не е отказ от традицията, а търсене на баланс между наследеното и модерното.
