Ясно е името на новия ad hoc прокурор, натоварен със задачата да разследва Сарафов

Официално бе избран новият ad hoc прокурор, длъжен да разследва Борислав Сарафов по сигнали за престъпления, включително за отказа му да напусне поста „главен прокурор“. Неговото име е Антон Урумов, бивш спецсъдия във вече закрития Специализиран наказателен съд. Той бе изтеглен на случаен принцип от ВКС и задачата му е да продължи това, което вече бившият ad hoc прокурор Даниела Талева е свършила. Или поне е трябвало да свърши.

Борислав Сарафов бе изпълняващ функциите главен прокурор на България до 21 юли 2025 г. Тогава изтече неговият 6-месечен мандат, но той и до ден днешен не мисли така. Изминаха нови 5 месеца, в които и Софийският апелативен съд и ВКС приеха Сарафов за нелегитимен, защото неговите правомощия са приключили с изтичането и на мандата му. Позицията на ВКС бе във връзка с искане на възобновяване по наказателно дело, което по принцип е в правомощията на главния прокурор. В случая обаче становището на ВКС гласи, че тези правомощия се прекратяват поради изтичането на мандата на Сарафов и въпросното му искане няма да бъде уважено.

На позицията на ВКС последва и отговор от страна на прокуратурата (неофициално от Сарафов), който бе категоричен – вие си имате право на мнение, аз пък имам право да не ви слушам и да узурпирам поста. Перефразирам естествено. Аргументите на прокуратурата се състоят в решението на прокурорската колегия на ВСС, която счита, че законът пряко не се отнася за сегашния главен прокурор, защото в него не се посочва изрично, че важи за лице, което е в заварено положение. И както се досещате, случаят на Сарафов е точно такъв. А това решение на ВСС може да бъде отменено само от ВАС, следователно становището на ВКС не поражда никакви правни последици за Сарафов.

Ще бъде невъзпитано

ако не отделя няколко изречения, за да напомня, че всъщност ВСС също е с изтекъл мандат, а неговият състав по закон няма право да бъде преизбиран. Така че легитимността му е също толкова спорна, колкото тази на и.ф. главния прокурор. И ако все така не успяваме да съставим единодушно правителство, то те и още редица лица, може все така да си стоят по позициите, да взимат решения, за които не би трябвало да имат правомощия и да получават заплати от нашите данъци (и то дебели, дори и без да включвам оперативните бонуси за „добре свършена работа“).

Преди дни стана ясно, че Конституционният съд е игнорирал становище на Борислав Сарафов при едно от неговите решения. Всички останали позиции в решението са обсъдени подробно.

„Становището на господин Борислав Сарафов не е изпуснато по случайност“, казва председателят на съда Павлина Панова. „Позицията ни е съобразена с това, че документът е постъпил след изтичането на 6-месечния законов срок (в който той трябваше да освободи поста – бел. авт.), без да вземаме изрична позиция дали той е легитимен или не“, уточнява тя.

И въпреки опита на КС да се дистанцира от темата за легитимността на Сарафов, аргументите от страна на съда относно казуса са достатъчно красноречиви.

Интересен детайл бе точно моменталният отговор от страна на прокуратурата.

Такъв липсваше при опита за убийство

вследствие на много тежък побой над прокурора от Софийската градска прокуратура Иво Илиев пред дома му. Тогава на обществените критики за мълчанието на Сарафов и институцията, на която седи той начело, бе посочена като причина, че семейството на пострадалия е пожелало за по-малко медийно огласяване. Случаят обаче бе огласен достатъчно, а липсата на реакция на прокуратурата създава съмнения за евентуални детайли, които остават скрити за момента.

Не можем да бъдем обвинявани, че изпитваме скептицизъм към действията на Сарафов, който се появява на редица снимки с неслучайни лица, има свидетелства, че е свързан със скандала „Осемте джуджета“ и че присъства на записи от архива на уж издирвания бивш следовател Петьо Петров-Еврото.

Гражданското сдружение БОЕЦ не веднъж е подавало сигнали срещу Борислав Сарафов, но производства по тях биват прилежно поставени на трупчета или изобщо не биват съставяни. Един от сигналите включва твърдения на организацията, че според архива на Еврото Сарафов е разпъвал чадър над разследвания на престъпления, извършени от санкционирания за корупция Делян Пеевски или негови приближени.

Предстои да стане ясно дали Урумов ще действа с повече ефикасност и прозрачност или подобно на Талева ще приключи дейността си без резултат.