Авторът на тази фраза е небезизвестният американски финансист, педофил и секс трафикант, заради когото целият US елит стои на нокти от повече от десетилетие насам. В славните си дни Джефри Епстийн създава множество приятелства по „високите етажи“ на американското общество, като едно от най-противоречивите е с настоящия президент на САЩ Доналд Тръмп.

Ако един човек, който е неразривно свързан със сексуални посегателства срещу малолетни смята, че нямаш „нито една свястна клетка в тялото си“, то какво говори това за теб?

Приятелството на американския президент и садистичния милионер се заражда в късните години на 1980 г. поради непосредствената им социална, както и географска близост. Тръмп и Епстийн циркулират в едни и същи социални кръгове от милионери и неоспорими гиганти в браншовете си, които „не-толкова-случайно“ споделят и еднакви географски пространства като Палм Бийч, например, който през 2008-а ще се превърне в мястото на първия арест на Епстийн за сексуално посегателство над малолетно момиче.

Папката с доказателства за срещите на Тръм и Епстийн е много обемна – обхваща записани полети на президента в частния самолет на финансиста, множество снимки и кадри от различни социални мероприятия, изявления (немалко от тях – противоречиви) от самите тях относно личните им взаимоотношения и пр. Една от най-прочутие фрази на Тръм относно Епстийн, извадена от интервю, проведено през 2002 г., гласи:

Много е забавно да си с него… Говори се, че харесва красиви жени толкова, колкото и аз и повечето от тях са по-млади.

Тези думи противоречат на изявленията му относно Джефри след разкритията. През 2019 г. Тръмп казва: „Не му бях фен… Не мисля, че съм си говорил с него от 15 години.„

Делото срещу Джефри Епстийн от 2008 г. далеч няма да е последното му, но със сигурност задвижва „ефекта на доминото“, като задейства верижна реакция, от която САЩ все още не може да се възстанови. Във връзка с посегателството над 14-годишно момиче ФБР започва мащабно разследване срещу американския магнат, в което са разкрити както намесата му в международна сексуална мрежа за трафик на непълнолетни момичета, така и огромна база данни с документация и физически доказателства за множество нелегални дейности. Или, с други думи, небеизвестните Досиета на Епстийн“. В тях се съдържат копрометиращи снимки и информация за високопоставените му приятели, заподозрени в посегателства срещу невръстните момичета.

„Досиетата Епстийн“ обединяват демократите и републиканците в общо желание за разобличаване на участниците в посегателствата.

Разкриването на файловете обаче се оказва дълъг и труден процес, неудобен за мнозина. Още през 2008 г. американски прокурор договаря 10-годишно тайно споразумение с Епстийн. Уговорката е документите да бъдат разсекретени едва през 2018 г., по време на делото.

През август 2019 г., един ден преди смъртта на Джефри в собствената му килия (официално считана за самоубийство) са разсекретени над 2 000 страници, съдържащи показания, имейли и записи от полети. Вторият такъв „теч“ на информация идва през януари 2024 г., когато в около 900 страници са разобличени много влиятелни лица, които до онзи момент са били скрити зад псевдоними.

И така стигаме до 2025 г., когато Доналд Тръмп е не само „бивш приятел“ на Епстийн (макар самият той да не е съгласен с това определение) но и президент на САЩ. Това го поставя между чука и наковалнята в решението дали да разсекрети файловете, с риск самият той да се издаде, или да ги остави забулени и да си навлече недоволството както на опозицията, така и на собствените си поддръжници.

Оттам-нататък сагата започва да се заплита.

През февруари т.г. главен прокурор Пам Бонди твърди, че списъкът с клиентите на Епстийн седи на бюрото ѝ и очаква преглед. През юли, на въпрос, отправен към Тръмп, дали Бонди е споделила с него за списъка и дали неговото име фигурира в него, президентът отрича и заявява, че файловете са съставени от политическите му опоненти. През септември наяве излиза документ от 238 страници, съдържащ „пожелание“ от Тръмп към Епстийн по случай рождения му ден, което е вписано във формата на женско (или по-точно момичешко) тяло, съдържащо и подпис. Президентът естествено отрича, че е написал писмото. Последното разкритие се случва преди малко повече от седмица, когато са разсекретени имейли, написани от Джефри, в някои от които се споменава как Тръмп е прекарвал часове с някои от жертвите на секс-трафика.

Случаят „Джефри Епстийн“ е поредният пример за това как правилата не се отнасят за всички. В елитните кръгове, около които е гравитирал финансистът, властта е размивала границите на отговорността. Тъжно е как „силните на деня“ променят съдбите на цели нации, но в същото време умело протакат въздаването на възмездие на доказани сексуални престъпници. Доналд Тръмп и другите влиятелни „приятели“ на магната може и да са „невинни до доказване на противното“. Но „моралният съд“ на общественото мнение отдавна се е произнел: „Виновни!“ – и за тях, и за покойния Епстийн.