Ако погледнем България през призмата на футбола, тя изглежда като лошо управлявана държава, с разединено общество, без национално обединителни стремежи, без потенциал.

Направо е невероятно, че вече 55 години се повтаря въпросът „Докога ще се търпят недъзите в българския футбол?“. Програмната статия от 1970 г. във в. „Работническо дело“, приписвана лично на Тодор Живков, половин век по-късно звучи плашещо актуално.

Защото не става въпрос само за футбол.

Най-популярната игра в света, особено на национално ниво, е огледало на обществения, политическия и икономическия живот. Твърде често, когато една държава има проблеми в горните сфери, това се отразява на националния ѝ отбор.

Но футболът е и религия, и национален стремеж за доказване пред света и този вид патриотизъм движи напред цели икономики и държави. Пример е актуалният световен шампион Аржентина, която след спечелването на титлата, успя да изплува от тежката рецесия.

Назначаването на иначе симпатичния Димитър Димитров-Херо за национален треньор показва пълното безхаберие и безсилие на Българския футболен съюз (БФС). Защото дори съпругата на 66-годишния Херо беше против той да се връща начело на националната „гарнитура“, но

просто няма кой друг.

А няма, защото БФС направи всичко възможно да демотивира и откаже младото поколение като селекционера на младежкия представителен отбор Александър Димитров и малкото перспективни футболни треньори, които обаче до един са от кръга на Димитър Бербатов.

Назначението на Херо всъщност е продължение на войната за БФС, която Бербатов загуби. И така пак опираме до политика, разединено общество, потенциална корупция. Димитър Димитров никога не е бил футболен мениджър, защото „такова животно в България няма“.

Футболът ни в момента е нулев. Всички го виждаме и се срамуваме от качеството и във вътрешния шампионат, и национални отбори, и представяне в евротурнирите… Под нивото на водата сме.  

Неслучайно у нас синонимът на национален треньор е национален селекционер…

В управлението на съвременния футбол е наложена ролята на мениджъра, по подобие на управлението на големите компании – специалист, който има власт и визия за всички процеси и кадри – от хранителния режим, през скаутите, та дори до изявите на играчите в социалните мрежи. Треньорите отговарят за тренировките.